Книжно мрънкане! [редактирано]

Обичам да чета.Книги от х-а-р-т-и-я.Български!

Българската реч е някак ненадмината.Нищо , че „езикът на Шекспир” е еди какъв си и не знам още какво според интонация и прочие качества.Но не е мелодичен.Нито има „ъ” , да не говорим за „ь”.Метафорите са им сухи, макар и комични , ако вникнете в смисъла на английския хумор или пък обичате да ходите на театър.Сценичен ми се струва.Доколкото българският език е съвършен.Разбира се роден...

Искам да чета книги на български език.Тук идва трудното.

Имам три опции: 

1.Да си заплатя £30 за допълнителен куфар , който ще побере не повече от 10 книги, които пък ще бъдат „ изядени” от моя милост за не повече от 2 седмици.Без много сложни сметки и число-изваждания-деления излиза, че трябва да пътувам средно по 6 пъти на месец , за да утоля книжната си жажда.Rediculous!

2.Да си закупя e-reader.[кратко, точно и ясно.но аз отказвам]

3.Да си свалям хакерски книги и да си увреждам очите на лаптопа или телефона.[отказвам]

Alternative: keep reading books in English [#nothappywiththat]

А на мен ми се иска да вляза в Българска книжарница!Тук, в Англия.

Дори и да е в Лондон!Няма да спестя много като бюджет, защото двупосочния билет с влак до столицата е почти равен като сума на двупосочен самолетен билет до България.Но пък не ми таксуват куфара/или два!С удоволствие бих мъкнала въпросния куфар из цялото метро/влака/пеша!Но нямам такава възможност.Защото на територията на цялата островна идиотщина няма нито една такава книжарница или библиотека.Предполагам, че в Българското посолство разполагат с библиотека ( поне от куртоазия), но тя не се предоставя за публично ползване.Поне аз нямам такава информация.

Един от тукащните вестници (Будилник) са се опитвали да продават книги чрез безплатното издание , но прекратили дейността поради липса на интерес.Това ме натъжи.Много!Нима българинът тук се интересува само и единствено от банковата си сметка, или по-точно от скриването на данъци и дипленето на пари в кеш?!Нима толкова много ни се иска да бъдем англичани, че потъкваме собствената си култура и език?!Нима представителите на големите институции не се сетиха, че на цял един български квартал ( който съществува в Лондон) въобще няма да му е излишна една библиотека или читалище?!Жестокостта на алчността е голяма.И аз съм разочарована.

Както и в България и тук всичко се случва в Лондон.Всякакви събития ( Концерти, постановки и прочие) се провеждат там, в столицата.Е, ние на село на мрем ли?! И въпреки това съм готова да отида , ако съществува такова място...все едно  е срамно бахти.Дори самите българи не желаят да направят нещо.Всеки се спасява кой както може.

Хубаво открихте чешма, училище и два вестника.Нима това е достатъчно за над 1 милион българи?

Не.Дори е много.Защото и тук на мода са чалгата, потните срещи и уискито.Щото тук всички са ларж.Което пък ме оставя в ъгъла със смотаните и скучните, защото аз не слушам чалга, не пия алкохол , а чета книги.Добре поне, че пуша!!!

Искам Българска Книжарница в Англия!

//което означава, че аз настоявам!и ще проуча въпроса
Проучих и съм щастлива от факта.Ще  има Българска Библиотека и Читалния.Това е най-бързо сбъднатата ми мечта ( макар да не е книжарница)!!!


"Библиотека и Читалня

Български Културен Център
 
С настъпването на новата 2012 година, Българският Културен Институт в Лондон ще открие българска библиотека и читанлня. Проектът се подготвя в настоящия момент и цели да улесни използването на българска справочна и художествена литература от наши сънародници и широката публика във Великобритания.
Друга главна цел на проекта е даване на възможност на българските издателства да представят своята книжна продукция зад граница. Новополучени от България книги ще бъдат представяни на британската общественост няколко пъти годишно.
Читалнята ще предоставя възможност на всички желаещи да използват наличните материали в спокойна и приятна обстановка."

Получено!

Часът е 23:12.

Дочувам грохотното мърморене на хладилника,звука на рекламите и нежното бучене на съседния компютър.Някой разлиства книжка .Всичко останало е някак запушена тишина.

В такъв момент музата ми ме поздравява.

Така се случва със странните умове.Среднощните писаници са някак сладки за ума и не изморяват, точно обраното – събличат сетивата ти и изсипват мръсното пране на усещанията ти.

Трябваше да напиша анотация /рецензия за една странна книга , която изуми окото и разбиранията ми, но ще оставя това за следващ момент.

Сега ми се пише за усмивките.

Такава една усмивка получих скоро.Умножена по три.

Как изглежда получена усмивка ли ?

Така: прибирам се от офиса и мечтая за захвърлени в коридора обукви, свален костюм и чаша сода с лед и три резенчета лимон.Ключовете ми са  ужасно своенравни и винаги избират най-закътаното място на чантата ми , за да се приютят.Заставам в странна поза, с пликовете в едната ръка и ровеща в чантата с другата.Карам го на метода на опипване и съм доволна от себе си,че отделям ключовете с различни връзки.Не успявам да погледна в чантата, защото погледът ми е закован върху стъклото над пощенските кутии.Там ми се усмихва гръбчето на едно симпатично бяло пакетче, което съм уверена,че е за мен.Всъщност вратата се оказа отключена [поне входаната],а за другата си има звънец ;).Отворих припряно и плахо надзърнах да се уверя,че поне първата буква от името ми се мъдриу върху бялото пакетче.Но първо видях надпис в червено, който беше достатъчен.Опаковано прилежно и някак вежливо , то ме чакаше.Грабнах го.Прибрах се , захвърлих всичко по мечтания начин, запалих цигара и се насладих на отварянето.Е, не си представяйте,че съм разкъсала опаковката като малко дете подаръка си на Коледа [въпреки, че усещането е точно такова].Отворих го, усмихнах се още веднъж.Прочетох и последвах стрелката.Отново се усмихнах.

Какво имаше в пакетчето ли?!

Подарък.От Nezzo .Книжка на Пратчет.

Благодаря за усмивките, страхотното послание и усещането за специлен момент.

[получено пред седмицата, написано сега]

"Имаш ли блог?"-издателство "Лик" и моята рецензия

Благодаря на издателство "ЛИК" за книгата и за страхотната инициатива под мотото "Имаш ли блог?"

Изявих желанието си да участвам , избрах си книга , изчетох я ...време е за рецензията.

Не ми харесва да се налага да извършвам дейности , които ми се диплят в съзнанието със заглавка „Трябва”.Някак си ми е непоносимо да правя нещата, защото някъде, някой е лепнал този глагол пред главното действие.Тук може би се опаковам в неотговорност, но когато иде реч да напиша нещо, то определено не се връзва с „трябва”.

Та , трябваше да напиша тази рецензия в срок.Благодаря за книгата, не очаквах дори да я получа, но е факт.Няма да се възползвам от любезната част от възпитанието ми и да изисквам етикирано извинение за закъснението.

Книгата е „Любовта online .Емоциите в интернет” на Аарон Бен-Зеев.

Хубаво щеше да е , ако бях попрочела някоя и друга кратка предистория за четивото , преди да си я избера.Уви, не го направих и я избрах на прима виста.Заглавието ми хареса.Стори ми се близка до случващото се постоянно,но...Да, винаги има едно пословично, тупнато не на мястото си НО.

Книгата не ми харесва.Едва ли издателите са очaквали да прочетат точно това.Факт.Заглавието е тотално подвеждащо и докато си мислиш как ще изчетеш чуждите повратностни на живота, още от първата страница си с забит шамар от трудносмилаема психологическа анализа.Неприятно.Тази книга е от онези, които ако не се интересуваш от тази тематика, ще ти пресъхне погледът от изписаните изводи , статистики и прочие анализаторски явления.Трудна е за четене, идва ти да я захвърлиш и да си кажеш „Ох...”.И все пак я прочетох.

Интересното беше,че още от първата страница бях убедена каква ще бъде резенцията ми и какво ще напиша.

Книгата е със съдържание 419 страници, вкупом с библиографията.Авторът не ми беше познат.Гръбчето на книгата ме „информира”.Нещо , което трябваше да изпълня преди избора си.

Та...да анализираме.Това е всъщност ядрото на цялото писание, което според моето скромно мнение на обикновен читател , би могло да се побере и в 100 страници.

Интернет, ние и онази виртуална тръпка, която ни е покосила.Знаем : всички искаме да сме онзи образ, който ни преследва още от детските ни мечти и най-лесно покоримият връх затова е да седнеш удобно зад монитора и да бъдеш този образ.Разбира се имагинерен, но зареден с твоите емоции, живинки, любови , глупотевини и всичко твое , плюс фантазията ти за онова, което никога не е било и няма да бъде.Дотук сме в крачка с всичко, остава да си изберем публика.Какво по-аплодирано поле за изява от мрежата.Оплетени, баламосани, уродливи, но бидейки идеалът си сме толкова щастливи, че чак забравяме офф лайн битието си.Имаме приятели, правим кибер секс и се наслаждаваме на клавишна романтика.И всичко това е реално дами и господа.И точка.Край на развитието.Достигнали сме онзи лелеен момент, когато всичко е толкова захаросано,че няма нужда от дневната доза кленов сироп.Или може би пропускаме момента с изневярата, която е доста по-реална като усещане и последици от всичко, което правим , нищим и тъчем в мрежата.Да, има хора, които са преживяли всичко това, но важното е да е в минало време.Разбира се всички статистики са извадени от чуждоземско и при нас са малко размити или твърде...твърди.

Всичко написано дотук е малко мрежесто не мислите ли?

Нека разплетем случая с малко цитати.

Глава 8, Киберлюбов

„Съпругът ми си има „Плейбой” и други неща, които може да използва.Но за мен това са думите.Това е съблазън във висшата й форма”

Открихме нов афродизиак???Или ти не гледаш порно?- моя реплика по цитата [това си го мислех, докато четях].

Има и „нететикет”.Тук се съгласявам , защото е общоприет и създаден от самите потребители..и все пак нека прочетем:

„Не пиши съобщението си с главни букви-възприема се като равносилно на крещене”

„Не изоставяй събеседника си без да се сбогуваш”

„Придържай се към чистотата на сянка-вулгарността никога не е впечатляваща”

„След като и двамата киберпартньори са постигнали удовлетворение или поне са симулирали постигането му, кажи поне „благодаря’”[тук се смея , на глас]

Ти да видиш?!

С няколко думи: Изнамерете семейна двойка , по възможност извън пределите на нашата мила Родина, хванете ги на къс пас и им препоръчайте тази книга.Особено на жената.Това е един скромен наръчник за недоразбрали се жени или поне не знаещи какво е саморазбиране.Изчитайки книгата ще се посмеете, ще цъкате с език или ще намирате сходства-задължително, защото едва ли някой не е минавал през всички фази на описаното, макар и оставайки с не чак толкова вълнуващи спомени.После разчитайте на резултат: Плейбой, ревнив татко, бясна и тресяща се от хормонален дисбаланс мама и ..развод??А не, те са онази стара двойка,която познавате.Ще преминат през това и все някога ще превключат на off.

Книгата не ми хареса.Но цитатите преди всяка глава ме изненадаха приятно!И все пак намерих нещо за себе си като читател .

„Раят е досущ като мястото, където сте в момента...само че много, много по-хубав”-Лори Андерсън

„Женен,осем деца;предпочитам честите пътувания”-Из резюме за постъпване на работа.

„Ангелите летят,защото не си придават тежест”-ДЖ.К.Честъртън

Убедена съм,че книгата има своите почитатели ,които си я препрочитат в движение.Има и интресно факти, като например, че дори и телеграфът като средство за комуникация, може да се отбележи като свързочник между кибер партньори—разстояния!Ще намерите още доста описателно-фактологически информационни статистики, свързани с видовете комуникация, партньори, кибер случки , лични примери от кибериращи.

Достоен завършек на резенцията ми би бил само цитат.

[Глава 9,Понякога и четенето е изневяра

Подзаглавие: Киберсекс със софтуеър.

„Хубавият секс е като хубав бридж.Ако нямаш добър партньор, по-добре да имаш добра ръка”-Мей Уест]

Ако и Вие искате да напишете резенция за тази или някоя друга книга на издателство "ЛИК",прочети  тук  [<-url]

►The end!◄

Споделена проекция

След като изчетох две от книгите на Хорхе Букай , осъзнах че това не са обикновени книги.Да, сигурно това ми прозрение е едно от онези закъснели , но все пак появили се такива.И все пак клишетата са една опакована истина „По-добре късно , отколкото никога”-истина!Не са обикновени за мен , защото до този момент не съм препрочитала книга [освен учебниците ].

Оставила съм си „Нека ти разкажа” близо до мен.Отварям я и чета.Почти всеки ден препрочитам по някоя приказка.И не защото не съм ги запомнила с първия прочит, а защото всеки следващ ми носи все повече емоции и онова гъделичкащо и галещо сетивата усещане, което е носено от проникновението.Всеки един нов извод или приравняване с мои реални приказки е някак красиво.Четеш и се оглеждаш в себе си и знаеш, че ще намериш нещо или всичко за себе си само в няколко реда от приказката.

Често си мисля за човешките отношения.Опитвам се да ги разбирам , а и да ги упражнявам.Само с мислене не става.Доказано е.И днес така си мисля.Обикновено търсим пороците у другите и забравяне проекцията им в самите нас.Отворих „Нека ти разкажа” търсейки точно определена приказка.Поджожда на мислите и настроението ми.В никакъв случай то не е лошо , по-ското лежерно препускащо :)

„Глухата съпруга” из „Нека ти разкажа” –Хорхе Букай

„Един човек се обажда на домашния си лекар.

-Рикардо, аз съм Хулиан.

-О, здравей!Какво има , Хулиан ?

-Ами виж, обаждам ти се , защото се притеснявам за Мария.

-Но какво й е ?

-Започва да оглушава.

-Как така да оглушава?

-Да, наистина.Трябва да дойдеш да я видиш.

-Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено.Доведи я в понеделник в кабинета ми , ще я прегледам.

-Да не мислиш , че можем да чакаме до понеделник ?

-Как разбра , че не чува?

-Ами...като я викам , не отговаря.

-Виж, може да е заради някаква дреболия , нещо като тампон в ухото.Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария.Ти къде си сега?

-В спалнята.

-А тя къде е?

-В кухнята.

-Така.Извикай я оттам.

-Марияааааааааа...!Не, не чува.

-Добре.Иди до вратата на спалнята и я извикай в коридора.

-Марияааааа...!Не, изобщо не чува.

-Чакай , не се отчайвай.Вземи безжичния телефон , тръгни към нея по коридора и я викай , за да видиш кога ще те чуе.

-Марияаааа...!Марияааааа...!Марияааааааа...!Няма начин.До вратата на кухнята съм и я виждам.С гръб към мен и мие чиниите, но не ме чува.Марияаааа....!Нищо.

-Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария , слага ръка на рамото й и креши в ухото й:

-Марияааааа....!

Побесняла, жена му се обръща и вика:

-Какво искаш?Какво искаш, какво искаш,какво искаааааш...?!Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”.С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар...

-Това е проекция , Демиан!Добре ще е винаги когато виждаш нещо у другия , което те дразни , да се сещаш , че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.”

Истина!

Снимка:Internet

Търсачи на емоции

Направих си експеримент.Отворих "11 минути " на Пауло Коелю на произволна страница.Прочетох това:

"Из дневника на Мария, една вечер, в която тя бе загубила смелостта да излиза, да живее, да продължава да чака те¬лефонното обаждане, което така и не идваше:

Днес минах край един увеселителен парк. И тъй като не мога да си позволя да харча пари на вятъ¬ра, реших, че е по-добре да наблюдавам хората. Дълго стоях пред скоростното влакче: установих, че повечето от хората, които се качват, търсят емоции, но когато влакчето тръгне, те примират от страх и молят да бъде спряноКакво искат всъщност? След като са избрали приключението, защо не са готови да стигнат до края? Или смятат, че ще е no-разумно да избег¬нат тези стръмни качвания и слизания и да прека¬рат цялото време на въртележката, обикаляйки на място?В момента съм много самотна, за да мисля за любов, но трябва да повярвам, че това ще преми¬не, че ще успея да си намеря работа, нали съм тук, защото самата аз избрах този път. Скоростното влакче е като моя живот, а животът по принцип е смела, увличаща игра, да живееш означава да се спускаш с парашут, да рискуваш, да падаш и отно¬во да ставаш, да си като алпинистите, да искаш да се изкачиш на върха вътре в себе си и да си не¬удовлетворена и разтревожена, когато не успя¬ваш.Не ми е лесно да съм далеч от семейството си и от езика, на който мога да изразявам всичките си емоции и чувства, но от днес нататък, когато съм потисната, ще си спомням за този увеселите¬лен парк. Ако заспя и изведнъж се събудя на някое скоростно влакче, какво ли ще почувствам?Е, добре, най-напред ще изпитам чувството, че съм в затвор, ще се изплаша от завоите, ще ми се повръща и ще поискам да сляза. Но ако повярвам, че релсите са моят път, че Бог управлява влакче¬то, то тогава кошмарът ще се превърне във въоду¬шевление. Та нали скоростното влакче е точно то¬ва, сигурна играчка, на която мога да се доверя и която ще стигне до края, но по време на пътуване¬то ще съм длъжна да гледам околния пейзаж и да крещя от възбуда."

Пасва си идеално на днешното ми измито от дъжда настроение.Ще изчета цялата книга,както и още много.И самата книга, четенето , възприемането - това е емоция.Мисля си защо хората търсят емоции, а не им се наслаждават?

"Блатото" - Гордън Паркър [book review]

Първо издание 1978г , преведнa на български 1986 г.Оригинално заглавие : „The Pool”

“ „Блатото” на английския белетрист Гордън Паркър е остро социална творба за корупцията , ширеща се във всички сфери на обществения живот във Великобритания, за кризата, обхванала напоследък лейбъризма.Главният герой на романа Марк Бланчфорд се кандидатира от името на лейбъристите за градския съвет в родния си град и скоро се озовава под прицелите на консерваторите.Ще устои ли той на натиска и подкупите , на съблазънта за бляскава политическа кариера и охолен живот?Или пред духовния крах ще предпочете да отстоява своите идеали и гражданска доблест?Чрез съдбата на своя герой Гордън Паркър изобличава буржоазната демокрация с нейната уж „честна” борба между различните партии , за да покаже , че тя е просто витрина , фасада, прикриваща интерестите на едрата буржоазия”

[увод към книгата]

„Гордън Паркър е роден през 1940 година в Нюкасъл.Баща му цял живот е бил електромонтьор.Тъстът му е миньор , четвърт век е работил в рудник.Бъдещият писател следва вечерно в Политехническия институт и се дипломира като инженер корабостроител.Две години е механик на танкер , а сега работи в завод , който произвежда турбини, и пише вечер и в празници – на Запад не е лесно да свързваш двата края само с литература.В творческите си търсения Гордън се осланя на огромната подкрепа на Сид Чаплин – патриарха на работническата литература във Великобритания.”

[вместо епилог : от Георгий Анджапаридзе]

До тук.Това е цялата информация, която имам за тази книга и за този писател.Изключвам обявите за книги втора ръка.Нищо повече.От епилога разбрах , че авторът има издадени три книги , като се споменава само първата „Мрачно утро”, за която отново няма никаква друга информация, и чийто прочит е утопия.Едва ли дори е издадена в България.

Самата книга попадна в ръцете ми случайно.Майка ми дълги години работеше в печатница и съответно библиотеката ни е доста голяма.Тази ми хареса , заради обложката.Видях я , взех я и я прочетох.Помислих ,че е криминален роман [на пръв поглед], а се оказа една градация на човешкото съществуване,примесена с политически възели ,изцапани подкупи и един уж неподкупен човечец, чиято цел е да живее охолно и да предостави всичко необходимо на семейството си.

Харесвам изтънченото вплитане на типичния английски хумор във всякакви ситуации.В тази книга е под и над всеки ред, за тези които могат да го усетят разбира се.Четох я бързо, на един дъх , но и внимавах да не загубя нишката.

Всичко започва с идеята за един спортен център.Отправната точка към развитието на героя.Той преминава бавно и не без перипетии през възраждането на собствената си идея, опитите за реализацията й и в крайна сметка резултата.Минавайки през всички тези фази , Марк буквално се набутва в светове, непознати до този момент за него , но светове които бързо обиква и към които привиква с охота.Съдниците му [винаги има такива] се оказват съпругата му и най-добрият му приятел.Логично е да ни критикуват точно тези , които ни познатват най-добре, защото само те могат да установят промяната.Има и смърт.Има и любов.Има и секс.Има и кал.Има и пот.Има от всичко.Това е една от онези книги, чрез които се пренасяш там , в центъра на написаното, избираш си герой [в повечето случаи това е главният герой] и се сливаш с всичко случващо се.Отиваш на работа с него, наблюдаваш с неприкрита погнуса игричките на шефа си , тръгваш си сломен от човешката немърливост и слабост, прибираш се и събираш парченцата останали от семейството си , или просто ядеш сам , дори в тъмнината, лягаш си с мисълта за един по-добър утрешен ден.В който разбира се не се събуждаш.Главният герой обаче е целеустремен, скромен , търпелив и определно невписващ се в тамошния елит, в който е натикан бидейки част от градския съвет.Но и той има право на защита.Постоянно се опитва да се оправдае , че всичко което прави е в името на народа, на едно по-добро бъдеще за семейството му , че и за съседите.Знае ,че поема една доста рискована акция и въпреки всичко се потапя до ушите в кал.

В крайна сметка е постигнал всичко , към което се е стремял.Но...Остава сам в онова блато [макар и вече пресушено] , за чието премахване се е борил и чиито граници сам е оградил.

Да, става по-мъдър, по-трезвомислещ , приема подкуп [може би ] , живее охолно , подава се изпод падения и възходи , обича , мрази и тъпче.Минава през всички стъпала на йерархията , за да постигне желаното.Накрая...остава в изходна точка.

„Марк не знаеше колко е стоял така.Знаеше само , че му е студено , студено както не му е било никога дотогава.Чак го боляха костите .Но за пръв път от месеци наред мислите му бяха ясни , тялото му отпуснато и покорно.Тръгна бавно към стълбището заизкачва уверено и леко стъпалата.Застана на прозореца в спалнята и дълго –дълго не откъсваше поглед от черната пустота.А щом зората се изтъркули изпод тъмното крило на нощта , вече знаеше къде да отиде и какво да направи.Беше се пукнал новият ден.Неговият ден.Марк го беше чакал близо тридесет години.”

[откъс от "Блатото"]

Закъснях ли?!

Бяхме на разходка.Целенасочена->Глобул.Ядосаха ме.Ядът на жената минава най-лесно с покупка.Забързах към първата "сергия" -не ми хареса , това което първосигналния гняв ми посочи като евентуално "потушаване на бурята".Преминах на план Б , който винаги работи [особено що се отнася до шопинг ].Пазарът Славейков , първата маса, първи поглед ,взех я [дори не знам дали е първата] –Хорхе Букай „Нека ти разкажа”.Олекна ми!Дори за секунда си помислих , че съм способна да закупя всички книги на Букай , ей така както си бяха изтипосани пред буреносния ми поглед.Е, сдържах се![явно съм изленала у време от globul ]

Прибрахме се.Интересното беше , че все още вилнеех вътрешно.Покупката не възстанови равномерното туп-туп на пулса ми.Сладолед и книжка!Минах 60 страници без да се усетя.Спрях , защото заспах.Не , не от скука – доспа ми се.Извод : книжлето е увлекателно и определно ми разказа.Не съм я дочела , но вече си имам любима притча.

Но нe това искаш да кажа. [Лош навик : тирадични обяснения в детайли].

След като доволно си размятах новата книжка в найлонов плик [ искаше ми се да е хартиен, но не ми достигна пиперливостта , за да си я закупя от „Хеликон” ], се зачудих че май съм закъсняла с Букаевата мания.Хората подлудяха, разказваха ми впечатления , не спяха и четяха.Аз работех и четях наличното.Отказвах да си закупя творба на този тъй известен психоаналитик , покорил с езика на народа , който използва при писането си.”Че какво толкова му е прекрасното, увлекателното , и още , и още , и още на Букай?”-така се питах преди днес. :) Вече ми харесва на 50%.Не съм изчела всичко.А и заспах...

Мислейки върху това, че съм позакъсняла с вманиачаването се досетих , че то така се получи и със социалните медии , със списанията [Top Gear визирам ] , със мини-миксера, с ..не знам , още нещо , което съм "докоснала" със закъснение.Дали това ме прави назадничава личност?!Глюпости.Действам избирателно.Е , още не съм ходила да си изплакна табанчетата във фонтаните пред НДК , не съм яла суши , не съм играла голф.И кво закъснях ли?!

 

Та за притчата...

„Жабки в каймака” – Из „Нека ти разкажа”-Хорхе Букай

„ Беше по време на изпити.Бях преминал два заключителни и един текущ.Следващият ми изпит беше след седмица и имах много за учене.

-Няма да смогна- казах на Хорхе. – Излишно е да си хабя силите за тоя , дето духа.Мисля , че е най-добре да се явя, пък колкото съм научил , толкова.Така поне , ако ме скъсат , няма да се тюхкам , че съм учил цяла седмица.

- Знаеш ли приказката за двете жабки ? – попита ме Дебелия.

Имало някога две жаби, които паднали в един съд с каймак.

 Жабите тутакси разбрали , че ще потънат: нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърността на този каймак , гъст като плаващи пясъци.В началото двете жаби заритали в каймака , мъчейки се да стигнат до ръба на съда.Напразно , само шляпали намясто и потъвали Усещали , че става все по-трудно да излязат на повърността и да си поемат дъх.

 Едната от тях викнала : „Не мога повече.Няма как да изляза оттук.Не може да се плува в тази каша.Щом ще се мре, защо да удълбавам страданието.Няма смисъл да умирам , изтощена от напразни усилия”.

 И като казала това , престанала да рита с крака и тутакси потънала , буквално погълната от гъстата каша.

 Другата жаба , по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла: „Няма начин!Нищо не мога да направя , за да изляза оттук.И все пак , въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх .Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми”.

 И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място , без да напредва нито със сантиметър.

Но скоро от това шляпане в каймака , от биенето и ритането той станал на масло.

 Изненадана , жабата скокнала , плъзнала се по него и стигнала ръба на съда.Така се върнала у дома, квакайки весело.”

Не знам защо , но след прочита на първото изречение един въпрос се „пръкна” в умната ми главица „ Е къде намериха този каймак тези жаби?”.След края на притчата установих , че самата тя като съдържание и бидейки една от поучителните брънки на сеанса на Букай , го опровергава в основната му теория , че нищо не се постига с усилия.Намерих пробив и в култoвата му  реплика  [Напъните са за ...запека].

Но какво разбирам аз , закъснялата четящя Букай ;)

И аз чета

Блог-играта за  четенето си я "откраднах" от Punkass. Благодаря ;)

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Да, но само ако чета вестник или списание.Обичам да си хапвам плодове или сладолед.Когато чета книга не ям , или по-точно "ям" от написаното и си "пийвам" коктейл от книжни емоции.Изпитвам ужас от това да видя някое петно или отпечатък от мазен пръст върху книгата.Но това е сега.Като малка редовно сядах с учебник или книга на масата.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Кафе [ако въобще пия нещо , освен гореспоменатият коктейл ]

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Не.Не драскам по книгите в никакъв случай.Че защо ми е да ги осквернявам?!Така или иначе написано вече си има!В гимназията си имах тетрадка и записвах интересни пасажи или фрази от книги.Още си я пазя , но записвам нищо в нея.Когато нещо ми направи голямо впечатление го запомням.

Q: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Никога не прегъвам книга , нито я оставям отворена.Имам усещането , че нещо ще се изсипе или нагърчи.Използвам книгоразделител.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Докато бях студентка и двете.Сега предимно художествена литература.Нещо не ми достига съзнанието да попивам факти , да ги запомням и да следя хронология [примерно].

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Да.Не оставям книжката,ако не съм прочела до край главата.Не ми е пълно.Дори и да ми се спи или да нямам време бързам да прочета до край.Не си оставям любопитството за после ;)

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Да.Правила съм го.Но после винаги започвам отново и я дочитам , колкото и трудоемка да ми се струва.Тук бих споменала следното [ шантаво е ] : не знам дали ви се е случвало , но когато чета , всъщност "чувам" гласът на разказвача и попивам "казаното".Ако не го чуя от самото начало на книгата я връщам отново на рафта, до втори или дори трети прочит.Оставяла съм книга и заради шрифта.Не харесвам дребен и сбит шрифт [напомня ми за "дебелите книги" , които се четат по принуда преди сесия ].Така се случи и със "Старирите дяволи" на Кингсли Еймис.Страхотен английски хумор , който харесвам и чета , но в случая и "разказвачът мълчеше" и шрифтът е меко казано дребен.Но ще му дойде времето и на това книжле :)

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не.Контекстът ме въвлича в откриването на значението й.А като се замисля , не ми се е случвало да попадам на непозната дума , освен ако не е термин за нещо специално [както при фентъзито има страшно измислени думи , които няма как да знаеш , камо ли да си наясно със значението им ].

Q: Какво четеш в момента?

"Далечно царство"  на Алън Кол и Крис Бънч.Книга , която попадна при мен съвсем случайно.Нямаше какво да чета докато бях в родния си град и грабнах първата книга , която ми попадна в полезрението.Бях я оставила за известно време , но сега я дочитам.

Q: Коя е последната книга, която си купи?

Тук сигурно се очаква да напиша [последната книга на Букай] ,  но не . Обичам да си купувам стари книги от кашончетата преди пазара на Славейков.Последните , които си закупих са няколко.

"Натюрморт" - Джой Филдинг

"Черният оркестър" - Фредерик Лоран

"Парола Унтервелт" - Георги Вълков

"Мили , не бързай " - Гунар Цирулис§ "Чудото на Бригита" - Владимир Каяк

"Старите дяволи" -Кингсли Еймис

Q:От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

 По принцип обичам да чета само една книга , но ми се е случвало да чета и по 3 наведнъж.

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Тривиално.Вечер в леглото :) Обичам да чета и на плажа.

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Любимата ми книга всъщност е поредица "Мечът на истината".Но нямам предпочитания.Чета всичко.

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Да, и той е български автор.Богомил Райнов.Любимата ми негова книга е "Не ме разсмивай".Разбира се препоръчвам и поредицата "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд- но това е трудна за четене "приказка".

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Тъй като не разполагам с голяма библиотека тук , съм ги наредила по прочетени.У дома майка ми ги нарежда по жанр.

Q: Коя е последната, която прочете?

"Best friends" на Martha Moody  , в оригинал на английски.

Q: Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?

Не.Обичам да ми е тихо и спокойно.Само чуруликането на птичките ме радва или шума на морето.

Q: Препрочиташ ли книги?

Не.

Ех,свърши!Обичам да чета и го правя постоянно.Не оставам без книжка в ръка.

Тази блог-игра беше без покана , но аз ще поканя вас:

Нейзи [Фифка] , Бубка  и Nezzo

Вие сте дами :)

Книжка

След хойкането по книжния пазар,се сдобих с няколко бижута,които много ме усмихнаха и напълниха библиотечката ми със стойностни четива.Една от книгите ,за която платих 3 лв,въпреки че е издание 2009,дори с целуфанче-сякъш пренебрегвах.Грешка!Захванах я на избирателния прнцип онче-бонче,а и без книга не мога да заспя!На първо четене "изядох" 190 страници от общо 351!Факт.Книгата се чете много бързо,не изисква да се тормозиш в разгадаване на авторските намерения и съждения,но и никак не е лека.Харесвам книги със средеш шрифт,не е необходимо да се зверя.

Заглавието е избождащо и цялостно!Резюмето ни въвежда в случая и сякъш ни казва всичко.Не,има и още.

"Натюрморт"-Джой Филдинг

Повествованието е от интересно по-интересно.Случката е съвсем човешка и случваща се.Идеята обаче-всеки си взима такава,от където поиска.Изводи много.

Но най-голямо впечталение ми направи следното:

Е,до сега не бях попадала на книга с толкова много въпроси.Ужасно много.В началото дори погледнах скептично,защото купчина от риторични въпроси,предполага и отгвори.Тц.Не е нужно.Прочетох я,хареса ми-препоръчвам я.

Моят извод беше ,че колебанието човешко има неизмерими параметри и че късметът определено не е опорна точка за съществуване.Всички тези въпроси,изписани по страниците не са никак случайни (мое мнение) .Ежедневни -да.Търсещи-не.Напомнящи-определено!

Не е много трудно да пресъздадеш една трагедия и да разчоплиш 5 характера,но е доста трудно да виждаш всичко ,или нищо.А да си страничен наблюдател на собствения си жовот си е изкуство.

Коментар в цитати

Романът "Кръв" на журналиста Тодор Кръшков попадна в ръцете ми ,ровейки за книжки в библиотеката ни в Хасково.Журналистът работи в месния вестник 'Новинар Юг' и е колега на майка ми от доста години.Така тя се сдобива с книжката,в последствие и аз.Бях прекъснала четенето покрай забързаното ежедневие,но наложих на себе си ултиматум,че трябва да намирам време за четене на книги и успях.Приятно е,носи ми емоции,знания и много изводи ,гледни точки и проникновения.

Въпросният роман е малка книжка:12,5 печатни коли  ,195 страници,издадение 2007.Привлече ме заглавието: "Кръв"-изтиписано в ярко червено и голям шрифт на корицата.Не погледнах извадката на задната корица,а направо я грабнах.Червеното определено е привличащ цвят.И не съжалявам.Романът е онзи тип,които се четат леко и на един дъх.Не ме бива да пиша рецензии,затова предпочитам да представя това интересно четиво с цитати от самия роман,като по този начин бих искала да го препоръчам.

На кратко:в романа се разказва за убийства,ченгета,съдебната система,един вестник и вестникар ,селската и руската мафия и много интересни детайли от живота в Карлово.Не се пропускат и клюкарите.Участват истински лица с истинските си имена и истинските си поругани в последствие обществени постове.

Лично аз намерих много смисъл и истиност в следните цитати,с които авторът (според моето виждане) е обрисувал реалната ситуация в България.

Пътищата:

"Пътят приличаше на бедняшка риза-имаше толкова кръпки,че по-светлият цвят на основната настилка едва се забелязваше изпод тъмните петна на новия асфалт"/това е началното изречение на романа/

"-Добре е ,когато има обиколен път-доволно каза бившето чнеге,когато завиха и вече не им блестеше остреща.

-Добре е-съгласи се Емил."

Държавата,съдебната система...абе целия Абсурдистан:

"Емил го посрещна на вратата.

-Какво стана?
С адвоката се познаваха отдавна ,но рядко бяха разменяли по някоя дума.

-Не видя ли ?-ухили се Торнев ,запали цигара и вдъхна с удоволствие дима.

-Ще пратят ли сакатия в затвора?

Торнев видимо се забавляваше.

-Това да не ти е Америка?Този съд не е онзи съд.

-Съдията каза ,че свидетел ,който откаже да даде показания ,носи наказателна отговорност-настоя Емил.

-Носи-презрително рече адвокатът.-Според закона-глоба до 500 лева.

Но този е клошар и сигурно не е виждал банкнота от половин година.Как да му ги вземеш?

-Добре де,-настоя Емил-как е възможно да изтърси на съда си е** м***** и да му се размине!

Торнев го погледна с особеното превъзходство на юристите към простолюдието.Дръпна с наслада от цигарата:

-В този случай единственото,което може да направи съда ,е наистина да си е** м*****."

За живота:

"Спомни си собствените си мисли -човек тъкмо посвикне с този живот и той вземе ,та свърши.Не съм бил прав,призна си мислено.Животът свършване има,свикване няма."

В романа няма цензура.Има кръв,истина,хора,съдби и много фаталност.Съвпадения,жестока реалност,малко смях,думи за любовта и още ...и още-все неща от живота!

Приятно четене!