По пътя на луканката...

Не е толкова трудно да се събудиш имигрант.По-трудното е да си бил такъв и само да си сменил местоположението.Усещането е почти като да  се събудиш вчера.Преди време , когато отново бях имигрант в родната си страна си бях казала,че ако не намеря мястото си и в София, то тогава изходът е наистина само един...летище,автобус, кола, граница..и да ни няма.Речено-сторено.Не е приятно.Ново е , възхитително...до към втората седмица.Охкането и ахкането по всичко чуждоземско и натурално европейско приключва в момента на осъзнаването, че и тук си никой.Поредният гурбедчия ..пеещ на сън ‘Облаче ле бяло’.Но тук  нямаш право да се оплакваш, защото сам си избрал да дойдеш.Сам си избрал да продължиш да се „мъчиш”.Сам си събрал багажа, казал си ‘Довиждане’, преглътнал си сълзите и носталгията и си си поставил цел , която в родината не можеш да титуловаш и като мечта.И не си сам, защото много такива като теб са минали по тази пътека.Пътят на имигранта е един.Навън за добър живот, обратно за почивка и харчене.Истината е една : „ Всички сме тук за пари”.

Англия

Хубаво е , зелено е, чисто е, спокойно е , тотално различно е ...но не е у дома.Разбира се ,че хората тук живеят нормален живот.Не мислят или по-точно не влагат усилие в мисълта за насъщния, сметките не им тежат , държавата на ги цица за щяло и нещяло, животът им е уреден до последният детайл.

Англичаните

Доколкото има такива около нас, те са любезни до втръсване, бозави, праволинейни и ужасно добре живеещи ( база за сравнение всъщност няма).Като че ли няма и от какво да се оплачат...Но един англичанин през очите на Българин се описва само с една дума: Скука.Другите със статут на англичани са : индийци.Много индийци.

И какво от това, след като са спокойни?

Живот в Англия

Не мога да кажа все още какъв е .Мога само да споделя пътят , по който върви всеки един имигрант тук, особено ние от страните А2 – Българи и Румънци.Решил си и тръгваш.Общо взето няма какво да те спре, защото нито ще си пионер ,  нито ще си последния стъпил на острова и търсещ своето ковчеже с несметни богатства , макар и надиплено с банкноти от по 5 паунда, грижливо натъпкани и изкарани с пот и мазоли.Нашият път продължи 47 часа, обогатени от пиян Българин , кифла с пресована глава и мамино комплексарче .Позната картинка, мила и родна.Поне беше забавно ( до едно време).Усещането , че си част от търкаляща се в хаоса торба с картофи е същото, макар и по западняшките магистрали.И всичко започва на Victoria Station,London.Там всеки пристигнал българин е вече англичанин.Умело смъква куфара с луканките и се запътва в посока, която може и да е обща , но за него е единствена и несподелена.Указанията, помощта, въпросите -> към англичаните.”Братсвото по родина” е до последната стълбичка.Но пък се оправяш лесно.Любезни хора   колкото искаш.Но от Бай Ганьо не моиш избега!!!

Транспорт

В Англия транспортът е направо космически.В смисъл БДЖ е като сал в сравнение с тукашните влакове.Но като всяка добра услуга струва скъпо.Удобно, бързо, с табелки от сорта „Внимание висок таван, пазете главата си” ( неотлепена, ненадраскана, запазена).С климатик, място за багаж, тоалетна и безплатен вестник.Да живееш у влака да  му се не види...Купуваш си билет, възможно е без дори да знаеш бъкел английски , важно е да знаеш посоката.Намираш перона, ако не успееш любезни хора в зелени или оранжеви жилетки ще те качат на правилния влак и ще ти пожелаят „Лек път”.Тук още си на ниво”Ох, ах...баси”.Пътуваш ( смазан от път), но ти е приятно.Мила дама на достолепна възраст ти се усмихва с новата си прическа, малчуган те закача с очи, седалката е мека, удобна..таблото говори и няма как да не пристигнеш.Посоката е важна.Знаеш ли накъде си тръгнал в Англия, няма начин да не стигнеш!Гарите са приветливи, чисти, говорещи, гратисчии няма, топло и светло е.Найс,а?!

Храна

Всички Българи милеят по две неща в Англия: Българско сирене и Български домати.Не че тук няма сирена от не знам си къде , не че няма домати ( но са скъпи), но вкусът наистина е друг.Всичко останало мога да опиша по следния начин: „ Писна ми от пържоли”.Реших да проверя за какви пари можеш да се нахраниш.1 паунд се оказа достатъчен. Тук никой не мисли за храната, в онзи смисъл, който се влага в родината ни.

Магазини

Още съм на ниво „Ох, ах...баси”.В момента се намираме в малко китно градче, близо до океана и на сравнително  близко разстояние до Лондон.Големите магазини са онези , които са винаги пълни.От сорта на Лидл, Теско , Уейтроуз и бля-бля.Всъщност няма значение в кой магазин пазаруваш.За Българите тук пазаруването е свързано с една дума „ намаление”.Намаленията тук са истински.Не от онези, при които се увеличава цената със 100% , пък после има -20% дискаунт.Тц.Reduced си е reduced!Разпродажба си е разпродажба.Пълниш количката, плащаш и да те няма, без много мислене.И се чувстваш клиент.Обслужването е на светлинни години от родното.Стоките са..мм...абе английски!Има неща, които никога не си чувал , камо ли виждал и ти е приятно да пазаруваш.Дори да си влезнал за един хляб.Всъщност хлябът тук е скъп, средно , тънко, дебело нарязан, рехав, мек , черен и бял или просто намален.Има стоки, които в сравнение с България са изумително скъпи: като маслините.Това ме изненада.Има и неща, които ги няма на английският пазар ( като да не повярва човек).Едно от тях са семките.Тук няма печен слънчоглед!Най-скъпите храни са Organic или казано на наш език доматки от градината.Има и веро от зелен фасул ( не се шегувам!).До тук с йеденето!Марковият алкохол е скъп.Бирата е толкова много марки , че забравям асортимента.Има Българско вино- евтино!Дрехи и бля-бля.Тук на почит са магазините втора употреба ( които са като нашите бутици).Можеш да си купиш много неща, които някак си няма да са ти толкова необходими, ако са нови.Евтино е , много са , купува се.Дори самите англичани си пазаруват там.Обувките са скъпи, маркови и от истинска кожа!Спортните дрехи измежду нашенците са като хит..заради работата.Посетихме един спортен магазин в Brighton.Не ме е срам да си кажа, че се просълзих държейки оригинална фанелка на Манчестър Юнайтед...к’ва съм ревла , м?Та този магазин ми е цел номер 1 след някое време..направо ще си тръгна с една количка!Обещавам си го!

Боклук и recycle  са двете ключови думи за обзавеждането в Българската квартира.FREE!

А какво работят Българите в Англия?

Ще завърша този пост с това : ние чистим и носим тухли!

А тези , които не работят се разхождат и снимат на воля ;)

*to be continued ( обещавам) ;)