Кулинарен пост

И аз готвя.Моля нека всички мои приятели от кулинарните блогове да не изпадат в ужас.Не съм подпалила още нищо, нито съм счупила нещо ( с изключение на едни много важни шефски чаши, но това е друга рецепта)- "кухнето" е живо, старомодно и в стил италиански прованс.Може би трябваше и да го снимам.Нищо , друг път ( намек, че ще продължа да готвя и споделям).

Предисловие

Аз всъщност много обичам да готвя.Да дегустирам още повече.Но ( винаги има н-о!) съм много самокритична към себе си и това , което се случва след като кажа : Готово е!.Винаги ми се иска реакцията да бъде "Мммм....".Колко съм наивна! Другият фактор, който е много важен за посещенията ми в кухнята и ми е нещо като кулинарна максима : "Аз не готвя, за да има нещо на масата, готвя когато имам настроение и знам точно какво ще приготвя".Та считайки това за моя пътеводна светлина, промъкването в кухнята с дървена лъжица по сред нощ не ми е никак чуждо.

След като признах за изморената си душица, реших че трябва да се успокоя и да върна в себе си онази личност , с която се понасяме и си живеем добре, в мир, разбирателство и с усмивка.А и ме попитаха къде съм била ;) 

Реших да готвя, докато не намеря покой.Това обаче не включва някакви сложни рецепти, пред които само мога да се блещя недоумяващо или да дегустирам, напротив.Когато готвя с цел успокоение, обикновено вечерям сама.Хайде сега не си представяйте някой безвкусен бълвоч с ред несъвместими съставки.Не.Той обича мазно, аз обичам моите изчанчени рецепти.Той уважава решението ми да СИ сготвя.-♥-!

Онова с умората е скорошно признание, но всъщност ми досажда от известно време.Та през седмицата се наложи да се успокоявам с готвене за един добър обяд.Обичам да му готвя.Този път се спрях на омлет.Не смятам за необходимо да споделям рецепта.Само някои подробности за моят омлет.Ние го харесваме сочен, с много сирене/кашкавал, без подправки ( освен сол) , с достатъчно мръвка и добре изпечен.Чувала съм , че яйцата за омлет не се разбиват до пяна.Естествено, че противореча ( какъв Телец ще съм иначе).Аз ги разбивам до замайване.Само със сол и сиренето вътре.Ако е кашквал го слагам малко преди да го сгъна.

Салата разбира се!А за мен допълнително моцарела!Моят омлет ме успкои.Беше за него.Любовта не е само фльорци по скъпо бельо.Любовта са мръсните чинии, недопитият айран и димящата цигара!Любовта е омлет, с разбити до пяна яйца!Като моят :) 

Това кулинарно упражнение беше взаимноуспокояващо.

Дойде ред днес да СИ сготвя и да обядвам/вечерям сама.Защото имах нужда.С книга в ръка, с чаша питие и любимите спагети, които всеки път приготвям според настроението, но винаги консумирам с наслада.Днешната рецепта беше новоизлюпена ( за моят рецептурник, предполагам не съм открила топлата вода).Спагети на фурна със сирена.Не вярвам да се интересувате чак толкова от рецептата, но за всеки случай ( или защото аз самата настоявам пред себе си /много скоби станаха писателко/) ще я споделя.

Спагети "Успокоение" - това винаги го свързвайте с много калории!

Продукти 

1 пакет спагети (500 гр)

телешка кайма 

лук 

пресни домати 

чесън 

черен пипер

червен пипер

два или дори три вида сирена (може и само кашкавал),  аз използвах жълто сирене ( кашкавал) и моцарела

мазнина

Начин на приготвяне:

Сварявате спагетите до степен алденте.Всеки знае, че на пипане се плъзгат по пръстите,а на вкус е жилаво- е те това е алденте.Задължително варите в подсолена вода , в голям съд.Да си плуват спагетките!Оставяте ги във водата, до  момента на печене.Ако ги изцедите и сложите в отделен съд без никаква мазнина или вода, ще залепнат  и ще станат много неприятни за консумация.

Плънката : лук на големи шайби/кубчета/парчета овалян в подправките+чесън, запържвате в малко мазнина.Аз използвам зеленчуково олио , но прекалих малко.Туширах с повече сирене и домати.Добавяте каймата.Ако е свинска още по-малко мазнина.Аз използвах телешка.След известно време добавяте и пресните домати нарязани на не много ситни кубчета.Оставяте на среден ( ако има такъв) огън.Аз готвя на газова печка и всичко ми е някак несъвместимо за обяснение с електрическите печки.Смесвате спагетите с плънката, добре ги разбъркайте, за да си прихванат вкусовете.Поставяте в тава ( за предпочитане йена глас) и нареждате отгоре сирената.Печете на колкото си щете градуса, до каквато обичате коричка :) Епа, хубави стават :) Бялото вино или студена бира са абсолютно задължителни!

Моите изглеждат ( все още) така:

Та и аз  готвя :) 

План , а не равносметка!

Времето в края на годината предполага да извадим на показ всичките си падения, успехи и емоции и да ударим чертата.Резултатът никога не ни харесва, защото сме научени да искаме още, а не да се радваме на достатъчното.

Не очаквайте от мен равносметка.И аз не я очаквам от самата себе си.И такава няма да има.

План за новата година - да!

Wishlist или подреждане на мечтите- едно и също е, стига наистина да сте сигурни и да вярвате в нещата, които искате да ви се случат.

Аз искам и пожелавам да ми се случи:

Всички мои близки и приятели да са здрави!По-важно и ценно нещо от здравето няма.Преди много години , когато не знаех колко е важно да си здрав, бях болна.Сега се моля да не се разболея, защото ценя здравето.Не моето, на всички!Пожелавам Ви да сте здрави!

Мечтая да сбъдна поне една много малка част от мечтите си и да си изградя нови.

Искам и вярвам ,че всички около мен ще бъдат по-добри, по-щастливи и по-толерантни към другите.

Искам и вярвам в себе си , че ще успея в едно важно за мен начинание, в което се впуснах уж случайно.

Искам и искрено се надявам да не разочаровам по никакъв начин хората, които обичам и ценя.

Искам и знам ,че ще се случи да обичам още по-силно и да виждам онези зелени очи щастливи и спокойни.

Искам и знам ,че ще се случи всеки един мой близък човек да получи онова, за което мечтае.

Пожелавам на всички , познати и непознати, да бъдат хора със себе си и околните; да търсят спокойствието и пламъчето в очите на приятелите, любимите и дори враговете си; да отстъпват и да не поругават грешките , а да се учат от тях; да бъдат нечия пътеводна светлина!

Весели Празници!

И не забравяйте : "На Коледа се случват чудеса".

Дамата и Злодеят - анимация!

Facebook status [ И аз да кажа: Между 14 и 21 ноември, сменете профилната си снимка със снимката на герой от анимационен филм от вашето детство и поканете приятелите си да направят същото. Целта? Да няма човешки физиономии във Facebook, а истинска инвазия на спомени от детството ;) ]

Това е една от малкото инициативи във фейсбук, които приветствам с широко отворени спомени за анимацията и дългите часове пред телевизира , размазана на любимия фотьойл.

Няколко на нула за „Мечето Ръкспин”

Аз обаче разбрах или по-точно проумях начинанието към края на изморителния офисен ден.Загледах се в профилите на приятелите ми и ми стана едно такова носталгично спокойно и цветно.От всеки профил ми се усмихваше по един добре познат анимациоенен герой.Дори видях такива, които не познавам.Но ЕГН!Прочетох и посланието.Like it!

Не ми отне повече от -1 секунда да избера своя герой.Гаргамел.

Заслужено отнесох няколко поредни лайквания ( ядосвам се на себе си , че изкривявам българския език с такива новоизлюпки, но прогрес , няма да стъпваме назад я) и приятни коментари.Но всеизвестен факт е,че няма нищо случайно.Ама и аз една прелюдия сътворих.

Дружно стигнахме до извода, че дамите масово са си избрали герои злодеи.Защо попита Цвети.

Ето ти заглавие , мисля си и дори пиша коментар.Уж щях да спя ( в момента), но отчайващ „сърбеж налази закърнялата ми муза”.Ето ме на ,увита в любимите оранжеви завивки и тракаща.А трябваше да спя.Но разумът не е физически изморим.

Защо питахме, дамите харесвали злодеи?!

Хипотези:

-повечко хормони;

-недоизживяни сбивания с Пешо от съседния вход;

- вечната мечта „Пфуу, да се бях родила мъж”;

-добрата стара еманципация;

Факти ( според моите скромни въжделения и среднощни музосписвания):

Хормоните не ги разбирам.Това е наука, която не владея, не познавам , а и честно казано ми се струва твърде лепкава за моята изпосталяла математически непоносима и необорима логика ( никаква тоест).Вероятно или може би много сигурно е, че голям брой учени са извършили и още извършват редица сериозни изследвания по въпроса.Но тъй като и сред тях не съм , та не намирам място и повече спохождащи заспалия ми мозък факти, свързани с тази незнайно защо поставена на първо място хипотеза.Точка.

Ооо, сбиванията.Тук започваме с бинтованите спомени , преминаваме през уж случайните оскубвания и се натъкваме на сериозните попадения с щастлив край.А дали е Пешо или Гошо – тук не дирим точностите, освен една –онова момче.Е,била съм се с момче.Че той кой не е?По наше време си беше направо задължително.Вярно, отдадох малко коса, някой и друг нокят, извитите пръсти и разтегнати фанелки не ги броя; но за сметка на всичките поражения войнът (аз) се сдоби с безкрайно приятни спомени и моменти на желания на сутринта да се събудя момче.Толкова ми се искаше някой да им натрие носовете, ама не с люта чушка, както правеше баба Марушка, а сериозно , с ляво –дясно кроше!Ейй , каква дума влиятелна беше туй „кроше” ( имаше видео касети и млад Ван Дам).И така всяка сутрин мислех отмъщения за Пешо от съседния вход, докато вървяхме заедно към училище.

Мъжка дойна!Туй едва ли сте го чували.А аз не само съм го чувала безброй пъти, ами съм си го носила като менци от чужда мома.Бабите по нашия край наричат така момичетата , които крачат редом до момчетата и правят също като тях.Все едно да кажеш ‘мъжка дойна’ на Пипи.Имитарането тогава е било (сигурно) само термин от учебниците за следващия клас.Вярно е- така ми викаше баба Кера.А и мама май няколко пъти ми го метна покрай ушите (червени от отминалото „прослушване”).Тези две думички не са обида мили ми читателю.Напротив.Мъжката дойна е изравнена с момчетиите.Еха!Абе да си кажа право и обидно ми е ставало,но пък финките с дъвка бяха двупосочни.Докато си направя тръбичка със зарядник бая зор видях, но пък си защитавах титлата.Не звучи много като понятие за дама, нали? И не е .Мечтата да се събудиш момче не зная от къде идва, но силно вярвам,че много малки момиченца са се заканвали и са сънували как се превръщат в силни момчета с големи ръце и ошамарват комшулъка.

Ако трябва да излезем от рамките на детските спомени не мисля,че всяка жена би искала да е мъж.Може би е имала подобни щения, но преди да навлезем в тоя ми ти иновативен свят с всичките му прищевки и космически невидими различия между жената и мъжа ще уточна,че мисля само полът си остана съществената разлика.Факт!

Госпожа Еманципация.Някак ми е не много ясна.Да я премълча,м?

Аз харесвам героите злодеи от анимационните филмчета, защото накрая винаги ставаха добри.Сега осъзнавам,че това е поучителният герой.Е, нямало е как такива проникновения да нахлуят в 5-6 годишните ми мисловни процеси.А и винаги им докарват по-добри фасони.Как да не ги харесва човек.Че какво му е на Гаргамел или пък на сите там от ОЧЗ?Сладури.

Да,а трябваше да спя.

Ще прелистя няколко сгтранички от "Приключенията на Том Сойер и Хък Фин” и заспивам.Обещавам да се събудя в същия си вид и пол ;)

Тръ-ъ-ъ-къ-л!

Да-да-да-да!

Аламинут

Привет :)

Усмихната съм!☺

Доволна!☼

Обичана!♥

Минавам за малко.Днес съм се отдала на снимки и блогове.Водиха ме на разкошна разходка с капучино.Вижте сами:

Линк към албума: Капучино в парка

Не ми е свършило свободното време,нито желанието да пиша.Но..спирам дотук.До скоро ;)

Една разходка?!

Още два дни и голямата отпуска остава в спомените, емоциите , снимките и уловените моменти.Беше толкова хубаво, разнообразно , заредено с какво ли не .Дори негативизми, които обаче наритахме с бързи и отучени шутове!Не си даваме отпуската на никой , еййй! [това към ненацелената компания гларус+чайка ].

Мисля си , че хронологично ще е най-удачно да Ви замъкна из местенцата , където се разходихме.

На кратко маршрутът ни : София-Хасково-Равда-Несебър - Слънчев бряг- Бургас-София-Благоевград- Банско-връх Вихрен- Предела-Пирин пее- София-Хасково-София!

Ох, бая път изминахме, но сме доволни и щастливи.Яд ме е , че не успяхме да споделим цялата отпуска заедно,но...каквото такова!

Та...let's go :)

Заминахме за Хасково, напълнихме чантите (дето се вика) и беж към морето.Успешно пристигане.Посрещане на изгрева и домакинът ни (жълто паяче ) .Настанихме се в прекрасния комплекс "Алмера" в Равда.Благодаря Баджо ( Обичам си каката и туй то!).И хора да знаете : всичко е хубаво, когато си го направиш такова.Пропускам ония наританите и продължавам да Ви водя.Бях ходила в Равда преди години, но освен едно познато бистро, друго всичко ми беше ново, претъпкано и чуждоезично.Мисля , че си споменавахме Камчия поне по 5 пъти на ден.А да ...все пак сме на море.Плажът : централен плаж почти няма.Южният е достъпен , скалист и пълен с руснаци, но водата е страхотна :) Има и още един , под руските хотели , който си е 5 лв и това е!При вида на това море, ми се отщя и плаж и всичко.Не че миналогодишното не е нашето си море, но кажете ми моля какво сравнение да направя между това (снимката долу) и оня ми ти 6 км дълъг и около 300 м широк плаж....?!

Мда, без коментар!

И все пак намерихме своето местенце и  плажа.

Мина то морето и да е живо и здраво басейнчето, бирата по 1,20 и спокойствието на комплекса :) Дето Васе вика : " Така се живее 100 години " .Съгласна :)

А кръчмите...ммм!Не мм-кам от възторг , но все пак намерихме нашето местенце ;) Бистро "Мария" , на път за южния плаж.Едно прекрасно местенце, което не знам защо подминавахме два поредни дни.Там намерихме уют, перфектното обслужване и страхотна кухня.Цените са съвсем прилични, а обстановката е прекрасна.Малко кофти снимка предлагам , но от бързане да щракна  , забравих настройките за нощно снимане ;)

Ох,ами жарките следобеди...оле-мале-леле!Жегааа , огън пада!Но..климатик и ето тази компания!

Не пропуснахме Старият Несебър , разходка с влакче до Слънчев Бряг и рибеното парти с Идичка в Бургас.Благодарим ти миличка.Посрещането беше невероятно, топло , усмихнато ( в интерес на истината се счупихме от хилеж) , а софрата си беше типично морска.Сафридката ми тя :)

Мога още много да разказвам за морето, но някак си снимките са по-красноречиви.Най-долеее има линк към албум,приятно Ви гледане ;)

Ех, няма да пропусна и тези двете снимки...любими са ми и носят различното настроение ;) 

 

А, нее...отпуската не е свършила ( дори и в момента) .Следва Балканът!

Неописуемо-това е , което мога да кажа!Чист въздух, зеленина, прохлада и много спокойствие!

Единственото нещо , което ме разочарова беше "Пирин пее".Е то хубаво пее, ама къде?Това видяхме ние, а сцените..не знам , не успяхме да стигнем до тях...Вървяхме около 6 км пеша и така и не видяхме бабата в носия , която толкова исках да снимам!Ужас!Типично по нашенски!

И все пак Балканът ме очарова за пореден път!И тази година не пропуснахме да отидем на Минералния плаж в Симитли :) Разкош: полягваш си на тревичката, гледаш небето и зелените дръвчета и се наслаждаваш на живота!

Малко София и хайде пак на път.Тази ми е любима от снимките правени в движение :)

Хасково!Градинката, мама и тати , комшиите , дружките, тишината и уикенда :)

И ние разбира се  ;)

Ето и обещаният албум от Нашата Ваканция  <-click  :)

Пожелавам Ви такива залези, такова спокойствие - заедно с любимия човек!

Всички снимки принадлежат единствено и само на автора на блога!!!