Къщата в средата ( част 1)

Гретчен беше самотна и горда.Егото й , достигнало апогея си след два пожара, обвинения срещу всички съседи и изключването й от селската задруга,спасяваше смачканата й особа и висеше като сламена шапка върху плашило.Гретчен живееше в малка къща в средата на селото и колкото и да не й се искаше, целият човекопоток, барабар с флората и фауната,минаваха пред дома й. Не можеше да забрави селския парад миналата година и фойерверките, които подпалиха покрива й. Цялото село беше в двора й, от страната без прозореца, а тя се беше свряла в килера. Къщата беше наследствена , от леля й Берта.Така и не разбра защо си беше избрала нея сред останалите родови добавки.Опитваше се да я подържа чиста, дворът имаше няколко напукани саксии с рози, с ниска подръжка и неистови усилия срещу пъплещия подземно-наземен свят.Благодареше тайно на леля си почти всеки ден, че къщата няма прозорeц към улицата.

В ляво живееше Джиф,на 67.Симпатичен вдовец, който бързо се отказа да се сприятеляват, след като му обясни, че й котката й е избягала.В дясно живееше Дорис, на 70.Имаше 2 кучета, 5 котки и няколко кокошки.Шумът и животинската идилия ги раздели по съседски. Кучетата изоровиха невиждани съкровища от задния двор, където деляха ограда, а котките искаха да я гушкат.Кокошките й харесваха.

Остреща живееше Ърл, на 55.Пристигна миналата година от Америка.Струваше й се прекалено нормален, тих и чист.Не смееше да го заговори, след като нарече предишния обитател прасе (pig), обяснявайки колко голяма е станала смокинята му (fig).

Гретчен беше на 54.Досадна възраст за обяснение, тъй като живееше сама,нямаше посетители и рядко излизаше.

-Джиф,това момиче е тъжна гледка.-така я описваше Дорис

-Дорис, ама тя си е добре така.-вдигаше рамене Джиф.

И така всеки път по телефона, когато я видеха да се качва на ръждясалото колело,свила скъсана пазарска торба и някак панически бързаща за съботния пазар.

Пак беше Събота, и Гретчен беше яханала спасителната версия на егото си, бързаща да изпревари вълните от хора, движения и усещания, нищо че селото имаше 20 жители.Днес се беше облякла в жълто, добави сламена шапка и бели ръкавици - не й харесваше да докосва нищо студено, мръсно и не нейно.В къщата нямаше огледало.

- Ало, Джиф.

- Да, Дорис

- Да отидем до пазара заедно, удобно ли е?

- Само ако пием чай след това.

Гретчен отвори входната врата, оглежда се дълго, прецени че моментът е подходящ и празен и излезе.Бутна напред старото колело на братовчеда Питър, заключи вратата с усилие да не предизвиква шум и сложи скъсаната пазарска чанта в кошницата.Огледа се отново и замръзна. Съзнанието й не позволи да реагира, носът й посиня, ръцете й се разтрепериха и тя неволно изпусна колелото и изпсува гръмкко и цветущо.Отстреща стоеше Ърл , с малко момиченце. И двамата й махаха и се усмихваха.Успя да се огледа, но отново прилив на бетонна замръзналост обзе съзнанието й, ръцете й висяха в странна позиция, краката и бяха сплескани от колелото. В дясно излизаше Дорис , отляво Джиф.Те всичките бяха там!

Списък със ...

Скоро попаднах на интересна дискусия за човешките странности, които не винаги са такива според сходността с другите.Споделих някои от моите бидейки убедена, че единични случаи ръсят оцет на пържени картофи, ама нейсе!😁

В този ред на мисли сме голяма група чудаци и измежду нашите си страностите се превръщат в навици и нормалност.Какво им е на п.к., риба, боб & супи, варени яйца заляти с  оцет?!

Извън този кръг на себеподобни обаче те чакат странни хора със списъци със странности (как така толкова "с"-та се насъбраха🤷‍♀️), които път те имат за странен тип.

Някои от моите са така чудновати, че чак самата аз им се изненадвам ...понякога (рядко)🙈

Тъй като блогът си остава формат "мило дневниче" е редно да си го напиша този списък със странности.

Класацията води непоносимостта да ми бъркат в чинията🤨Sharing is caring, съгласна, но всеки да си знае паницата!

Следва битов тип странност свързан с прането този път : да не видя дрехи простряни на опаки...изтръпвам!Дънки със закопчани копчета в пералнята, вдигам пръст.Чорапи без да са на чифт ...не бива така!

Цветовата понисимост съм я "подстригала" с два цвята.Обичам шарено, пъстро, мешавица от цветове, но бяло и червено ...стигам до мартеница и пердета (бяло) и приключвам.Нямам бели и червени дрехи , нито бельо, нито чаршафи, нищо!

Скорошна чудатост (придобита) е да козирувам на птици по веднъж за поздрав , ако е една .Става дума за сойка.Моя приятелка на село все се размахваше.Имало такова поверие, че и песен ...странна му работа, ама ей на козирувам си, а то на острова сойки да искаш🤭

Поредна битова...ям с определена вилица и нож и пия в точно определени чаши.Не съм имала такава чак привързаност като по-малка...ама ей на.Ресторантските обаче, хич не ги подбирам😂

Останалите привички са някак типични за мен самата и са по-скоро характер, настроение и бля-бля.Трябва да има бла-бля🙃

Туй то със странностите.