Ъ?

Аз ли изпроставям??Недовиждам ли,недочувам ли или ме е треснала амнезия!?

Започвам да се блещя много сериозно на индивиди,които меко казано не са това,което са.Не обичам да се вкарвам в невротични изблици,но когато нещо ми се набие кат' карфица е очото-е тогава трябва да я измъкна с риск да недовидя края й!

Мразя да коментирам нещо,някой или каквото и да било,което съм си обещала да зачеркна.

Но понякога толкова много ми се вдигат дяволите,че си Ъ-кам и се питам дали случайно на мен нещо не ми е повредено.

Който и да чете този матр'ал да не си вади каквито и да е изводи,защото никой няма да успее да си направи правилния.

Просто избеснявам в моменти,когато виждам как някой се превъплащава в образа на мечтата си ,но под станиола си е същият вмирисан боклук с повърната физиономия.Баси,толкова ли е трудно да бъдеш себе си и да си буташ собствената кофа за боклук без да се опитваш да я изкарваш златен кош със съкровища???Питам аз и отговор не искам.

Пощурявам като видя ,усетя или подуша някой,който е изплескал опаковката си на публичен пиедестал и очаква овациите на глухо-нямата публика свеждаща се до няколко павета,стара чанта и оръфан дневник.

Мразя хора,които бягат от истинската си същност и се опитват да се заровят в лъскавостта на онемощялите си набези към съвършенство.

Мразя изблиците си на недоумение по повод такива прошляци.Но не издържам да съм немият кибик ,който му е светнала алармата и се е побъркал в търсеното на отговор на въпроса :Защо бе мама му стара?".

Мразя да коменитирам човешката деградация,която се усеща като разпльокано на улицата лайно-но всички минават отгоре сякъш за късмет.

Огледалата май не са това ,което са.Баси извода.Но явно е така.Защото не мога да си обесня как някой ,който познава себе си ,че се и  замаскира в живот,който му се иска да е негов,но всъщност е една плоска измислица и недостижима мечта,може да се погледне в шибаното огледало и да се познае.

Аз не бих могла.

Ъ..шибаната ми непоносимост се изказа!

Капка

Хората имат навика да се питат дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна.Това е въпрос на отстояване на принципи и мироглед за пълнота и изпълненост.Хубаво.

Но никой не ми задава въпрос за изпълването ,когато една капка ми дойде в повече и чашата прелее?!Това са все образно казани ,заучени фразички отнасящи се до собственото ни умение да търпим,понасяме и пълним.Снощи ми беше достатъчна една капка ,за да наводня мислите си.И един филм.След „Град на ангели” си мислех,че никога няма да ми се налага да коментирам филм.Е налага се.Но няма да се вживявам като филмов критик,за да не изглежда ,че потъпквам „магията на киното”.

Само препоръчвам да се гледа.”Някой като теб”.

И ако след това не ви светне някоя лампичка из паяжината от ежедневни ребуси и казуси,тогаз сте безчувствени или неподлежащи на въпросната визуална магия.

Този филм ме накара да се замисля над много неща ,разнородни,объркани,смесени.Тотална мисловна манджа с грозде.Но е добре да отделиш малко напън и енергия и да се посветиш на изводи спрямо съществуването си и разни неща ,които много рядко биха те закачили като интересни.

Не знам точно кога идва момента, в който ти светва червената аларма и усещаш дразнение,непривично за делничното ти пребиване.Тази аларма е някак писклива,дразнеща и не на място и те кара да се просегнеш да я спреш или да видиш защо по дяволите дрънчи.Поглеждаш някъде вътре в себе си ,оглеждаш се за червената мигаща лампичка и се ослушваш за набиващата се в сетивата ти камбанка.Докато стигнеш обаче до нея,за да пльоснеш наказателен пръст и да спреш съществуването й минаваш през :

Достойнстовото си,мирогледа си,разбиранията си,мислите си,фантазиите си и всичко твое.

В началото минаваш като сред познатите от квартала и аха да им кажеш Здрасти.После виждаш непознати нишки и разтърсваш съществото си в недоумение.Усещаш леко пощипване по задника ,но не се обръщаш.То няма как да е чуждо посегателство-нали си се наврял в себе си.

Да ,ама не.Непознато си е.Не е твое,ама не е и чуждо.Стигнал си до шибаната червена светлина и задникът ти е син от пошляпване (без интерпретации моля,всичко е метафора).

Тогава червената светлина се шмугва в дясното ти око и те осветява в неприятно розово (като пуловер на гей).Така....До тук добре.Още знаеш какъв си,какво правиш ,на къде си тръгнал-но тези синини...гррр.

Вметка:Да ,сигурно ви е объркано написаното до тук,но аз си го разбирам.

Алармата изгасна,няма я червената светлина,а и като че ли синините на болят-но са там.Чашата отдавна е преляла и тъй като имаш навика да се наливаш със сода с лимон,сега ти лепне и балончетата от газираното свистят по кожата ти.Но вече знаеш за какво е била алармата.А именно:

Не е нужно да изгледаш въпросния филм ,за да знаеш че си се въоръжил с войска от сродни души.Не е нужно да ти светва нелогичната червена светлинка ,за да знаеш че не може да си идеален ,дори и да се стремиш към собственото си издигане и перфекционизъм.Не може ей така да щракнеш с пръсти и да живееш в мечтите си без да се развиваш,а само да обикаляш в мрежата на твоя си свят.Не можеш да се научиш да обичаш ,когато вече твърдиш ,че умееш.Не става да си левак левичар.Не може тази година да си един/а,а догодина да решиш да се печеш от другата страна.Нямаш право да не допускаш близките си зад кулисите на първокласното ти шоу.Не искаш да ти прелива и да дрънкаш глупости-ами не пий сода с лимон!Колкото и да я обичаш ,особено когато потушава огъня от киселинния дъжд в стомаха ти.

Нямаш никакво право да отказваш на очите си да се огледат и да намерят други цветове освен собствения си.Не държиш да гладиш,ами рови се в криволичещите пътеки и махай с ръце над ръба.Мързи те-наслади се на мързела.Искаш да сбъднеш мечтите си-сбъдни ги,но само мечтите-не ги смесвай с целите и възвишените си падения в опит за издигане.Искаш да се усмихнеш на себе си-направи го.

Нямаш никакво право да не си Човекът,който Си!

2

За теб!Обичам те!