Почивна база България

Беше праз май.Тази година.Успяхме да се приберем в България. Моите приятели  са свикнали да четат за пътешествията ми и да гледат снимки.Този път нямаше снимки,  нямаше разказ,  нямаше нищо.

Има дни като днешния ,  в които не искам да има огледала около мен.Не искам и очи.Впити в кривото ми настроние.Нищо не искам.Защото, ако поискам- може да не бъде истинско.Не харесвам състоянията си.Искам си настроението и усмивката обратно.Веднага!

Има дни като днешния,  в които съм човек в лошо настроение,  много лошо.Вредно за самата мен,  вредно за околните,  за всичко и всички.Но съм човек.Полагат ми се и такива дни.Да бушувам,  да мрънкам,  да се дразня дори от себе си ,  да псувам ,  да троша нерви.И всичко това,  за да осъзная на следващия ден колко е било тъпо, глупаво и абсурдно да бъда такава.Но аз имам право да бъда такава.

Бях написала текста, който ще прочетете по-долу веднага след завръщането ни от родината.Сърце не ми даваше да го постна.Защото ми се искаше, и още ми се иска, да не е така.Аз да греша.Аз да съм видяла всичко по грешния начин.На мен да ми се е сторило тъжно.Но не е.Настроението ми днес е точно толкова тъжно,  колкото  е тъжен и този текст.

В България е хубаво!

Родина.Патриотизъм.Любов.Красота.

Приоритет.

Под масата обаче винаги стои една изненада.Та нали сме държавата на „втория начин”.Пуста балканска изобретателност.Даже никак не е балканска,  чисто нашенска си е.Made in Bulgaria.

Тук е моментът да изригнат всички патриоти,  националисти и всички горди български граждани.Да извикат шумно и типично каруцарски „ Шшш,  ти Българка ли си ма?”.

Съм.И съм горда.Няма как иначе да е.Но реалността има очи и те нямат късогледство и не носят розови очила.

В тази почивна база, всичко е с добавена стойност, без отстъпки , но и без резервации.Така се случи,  че е по-евтино да си на хотел в Италия, отколкото у дома в България.Хубавичко ще те осолят,  после ще те изпекат до степен алангле(щото’ токът е скъп) и ще те налагат с тъп нож за десерт.

Разбира се,  че съм против.Не съм съгласна.Искам всички да имат право на избор,  дори и той да се ограничава до вратна пържола или телешки шол.Но за съжаление менюто е съвсем друго.All inclusive  се появява само след Total ,  навсякъде.И обикновено е със знак плюс ( колкото се може по-голям).

Чудите  се защо едва ли не роптая срещу милата,  родна и толкова свидна за нас – България.

Не роптая.Споделям тъжни впечатления .Тъжни е ключовата дума ( за евентуално недоразбралите).

Логично е да уточня защо ми е тъжно за родната България.Или по-скоро е наложително , за да не ми лепне някой етикет „хейтър”.

Всичко е Небългарско.Това ми е изначалната гледна точка.Не че и преди година не беше,  но като че ли не беше чак толкова безвкусно натрапчиво.Тук отново се сещам за столовата и миризмата на тлъста бобена чорба- вряла в казана и умело бъркана от леля Мара.Това ми липсва.И пилето с картофи,  и кюфтетата ,   и огромните порции паниран кашкавал с гарнитура зеле с моркови!Искам  си и киселите краставички и сутляша.Вместо това получавам испански джолан , марокански не знам си какво и египетски домати.Ай сиктир бе...пустинни френки.

В почивната база също има удобни легла тип пружина, хотелски чаршафи с печат и колкото душа ти сака хлебаркоподобни лазещи компаньонки.Мъка....но се мъчим.

Изумена съм, че съгражданите ми тихо и смело приемат родната действителност.Това надминава овчия синдром и не знам на какво да го оприлича.Дори ментално увредените хора имат усещане и желания за добра и здравословна храна,  прилични условия за живот и усмивка.Хайде бе Българино усмихни се да му се не види!Омръзна ми да гледам бетонни отливки със сърца.Грозотия.А България беше една щастлива и весела маса, с усмихнати гости с огромни сърца,  прегръдки и топли взаимоотношения.

При мама и тате е разкош.Там  я има топлината.Има го усещането за дом.

Но в почивната база абсолютно и неизменно влизаш като гост и биваш обслужен „подобаващо”.Майната й на касовата бележка!

Искам да мога да променя всичко.Бързо и ефективно.Иска ми се да е възможно хората да са добри.Да си припомнят човещинката в себе си и отново да могат да се усмихват без пресилена ленивост.Искам да могат да са спокойни, да спят дълбоко и да се събуждат с желание за новия ден.Като на почивка.Искам да нямат етикет „Българин”.Искам да сме хора!

Не съм разочарована от високите цени, тока, парното, праха, мръсотията и още хилядите последствия от стоицизма , който проявяваме в търпението си към реалността.Не.Това са само обстоятелства.Но Българинът не е.Българинът е история,  гордост,  планина,  сила!Забравихте ли?

Тъжна съм заради хората.Тъжна съм заради съседката, която и до ден днешен използва външна тоалетна.Тъжна съм заради децата, които знаят къде е Китай и какво идва от там, но не знаят какво е бустан.Тъжно ми е за възрастните хора, които с мъка броят стотинките за хляб и мляко.Тъжно ми е за политиците, които се давят в лакомия, защото така винаги е било.Тъжно ми е за младите хора, които мислят първо за чужбина, а после за ваканция в Почивна база България.

Тъжно ми е, че на мен ми се налага да НЕ бъда в България.Тъжно ми е , когато търся евтини билети,  за да похарча спечеленото с пот за нещо Небългарско.Тъжно ми е , да ни гонят- защото всяка почивка има своя край.

И въпреки тъгата, негативността и всичко останало, с което се сблъсквам/х/те - Аз Обичам България!

А тази гледка е най-чаканата от всеки един Българин , който по една или друга причина е в чужбина.Българското небе!