Кабелът е като кокала

Вчера  в родния ми град Хасково, РИОКОЗ или whatever  институция , под патронажа на ояденият ни кмет решиха да се въплятат в главните роли на серила „Клъцни-срежи” и то без предварително записване, рецепта – камо ли изявление.Едни такива мутренско-необузначени колици от соца ( извинете, ама трошки си бяха) обиколиха набързо оживената ул.Бяло Море и клъцнаха сите познати свързочни ресурси: телефон, интернет,  кабелна.Оставиха след себе си  и визитка под формата на висящи кабели , на които до 15-на минути бяха увиснали  ухилени хлапета с депресивно-кряскащи майки.

Пиша съобщение във  facebook, използвайки го като по-евтин вариант за комуникация на родна земя ,  когато забелязвам симптомите на no internet access  . Поглеждайки към китайското творение за 3 лв , наречено рутер установявам,  че все още свети в добри показатели ( зелено). И все пак се досещам ,  че пакетът ни  с услуги от Виваком ( споменавам  доставчика напълно умишлено, осъзнавайки рекламния намек ) преминава през телефонен пост,  който вече е ням.

„Ни говор, ни картина”- любимото ми клише за всичко родно.

Чувам познатата за такива ситуация тарапана на улицата и решавам да разбера аджеба кой така ни резна посряд бял ден.Подавам нос на джама,  един реже.Подавам глава на балкона,  трима навиват.Слизам пред вратата, петима се мушкат у трошкат и отпрашват с мръсна газ.Изпуснах ги за има-няма 20 секунди.Но...почувствах силата българска, която гласи „ Ке си запалим плевнята,  че да изгори и тая на Вуте” и хуквам по посока една стълба и два чифта димитровградски маратонки „Адибас”.Баща ми вече е набрал преднина и води бурен словесно-обяснителен диалект  с другите два чифта китайски хлепки.

И все пак запазила част от миризландия в себе си ( бел.ред. Миризландия=Англия) , преглътвам каруцарската , която се е запънала на предния ляв зъб и проронвам ( абе ръмжах си направо):

-Извинете, Вие от кой оператор сте? – под вежда и засукан мустак , по хлепки и разсурлен анцунг.Моа в силата и блясъка си и чокото на тиквоча.

-Ни моъ ви кая гуспожу- маратонките

-Е как така се появявате на стълба , на улицата ми, пред входа ми и не се представяте.Да попитаме кварталния тогава?-аз изплюла всичко ингилизко .

-АмЪ ‘шо ми се карати на менье бе гуспужа?Я съм дошъл да си свършъ раутътъ тука..ама-ха- маратонките оживяха с начумерена глава измежду кестена и два кабела в ръката.

-Кога ще възстановите връзката към телефоните и интернета?- аз крещя!Баща ми ме сръгва.

-Ам  ‘чи ний сме от кабилнътъ бе гуспужа.

- Скапана държава!- отпрашвам към нас.

На съседния стълб , момче с обозначения кълца и нарежда.Майка ми го сгащила , а той пък от приказливите:

-С наредба на еди кой си , от 2008-ма всички въздушни кабели са незаконни и трябва да бъдат премахнати.

Аз само измрънквам...е то, мисля сме 2013-та ..или по-скоро 3102 когато няма да имаме нужда от кабелен пренос, щото’ нали ще сме напреднали телепатично, особено патично.

Няма телефон, няма интернет- цифровата ме дразни от сателита.

-Ванееееееееееееее, Иванке мъъъъъ...покажь съ мъ...

-Кажь’ мъ Диме?

-Проверь дъль имаш тилионь.

Мълчание между две отрупани сливи и очукано бетонно стълбище.

-Няам!

Последва обаждане във в-к Новинар Юг.И тази статия.

България.Ден: пореден.

П.п.Мислех си , да помоля БоленДолен да смени палката със салам.Някак по-удобно влиза.

П.п 2 Виваком бяха много отзивчиви, или по-скоро искаха да си спестят писанията в местния вестник

П.п 3 България ме вдъхновява.