Интернет се
напълни с патриоти, българи , повече българи и стачкуващи.
Много съм далеч
от политиката, макар и да осъзнавам какво се случва в страната ми. Всеки ден
мисля, обмислям и премълчвам.Снощи си мислех , че една пълна количка от хипер
маркет и няколко нови парцала се опитват да ме направят хепи емигрант.Такова
животно няма народе.
Ние сме
Българи.Точка.
И после си
зададох един бюлюк въпроси. Не намерих отговор, защото и моето лично
пребиваване в друга държава е въпрос.
И после гледах ,
плаках и пак си задавах въпроси.
Гледах това
И се питах...(
рискувам да си изям псувните) : Дали някой от всички тези площадни хора някога
е държал мотика? ( изключвам хората над 50).
Дали има кой
отново да напълни селата.Дали ще ям сладко с мухъл , отново.Дали ще мога да
продължа започнатото от дядо ми, баща ми...а толкова ми се иска.
Искам да мога.
Искам да знам.Искам и да го направя.
Не знам кога, не
знам защо – но ще.
Ах, Българийо....
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)