Приказки от Острова

Някъде в Англия. Вали. С вода.

През изминалата седмица успях да достигна личната си граница на търпимост. Дълго време се опитвах да постигна цел , която сама знаех че е много висока за мен.Много трудно се отказвам и признавам поражение, защото съм научена да се боря и да се трудя за победите. Много дълго време се поставях в ситуации в професионален план, които доказваха качествата ми , доказваха на мен самата , че мога да се развивам , да постигам , да се изкача по стълбата.Учих се на търпение .Учих се да на чужди протоколи и прилагах наученото много успешно.Въвлякох всичко , което мога да дам. Видяното и резултатът са лично удовлетворение , но недостатъчно.Погледах през годините и видях себе си на същото място, на различно бюро.Не съжалих за всичко научено. За създанената култура на работа , за контактите и хората, които разпознаха потенциала в начина ми на работа.

Всичко звучи леко напудрено нали?!Работата си е работа. Всеки ден по график , на бюрото се клатят два чифта високи токчета и десет лакирани нокти щракат безсмислени текстове за английски лири на час. Така виждат хората моята работа. 

Трудно се комуникира в такава среда.Смених я.За да успея да превъзмогна догмата на стереотипите и да успея по начина , по който аз съм планирала и съм работила за което. 

Винаги се намира един шеф.Там е и границата в развитието. Преминеш ли линията на "царя дава, пъдаря не дава' си готов, прясно и неминуемо успял.

Шефовете тук са като всички останли . Няма разлика в стремежа да свършен обем от работа за сметка на този, които стои извънредно с офиса да трупа точки пред началството и винаги си остава там. Няма разлика в отношението и изкривената любезност .Отново въпрос на обем свършена работа. Дори и да надскачаш собсвените си възможности, да рискуваш личното си пространство , за да успееш да се докажеш професиоално - пак е същото. И винаги се намират няколко 'бекита' , които да те довършат.Хубавото си остава натрупания опит и познанствата в сфера , която е спесифична и пазара на работна ръка е високо квалифициран. Мотивацията остава.Разбираш , че не си блъскал напразно и все пак ( независимо от положителната нагласа) ти се иска да си вземеш дарц с лицата на шефа + бекитата. Тези моменти не се избягват. Не са негативи , а реалност . 

Границата ми на търпимост се изпари.Миналата седмица. В началото на 5-тата година. 

Взех мерки , предприех действия, рискувах. Хората ми показаха, че без да ме познават  и благодарение на целия ми труд , този момент си е заслужавал. 

2-та чифта токчета , 10-те лакирани нокътя , изправения перчем и моята усмивка. На друго бюро, с друг изглед, с желание за развитие , с шеф.

Някъде в Англия.Студено е . С нови сили. Хубава и успешна седмица!