Равновесие

Падам ...ставам..катеря се...но имам достъп до върха..гледам го..но той не ме вижда...крия се..с каква цел..защитна...калта е прясна и топла..но не ми допада..нека някой друг да се хлепа и затъва..погледжам към върха...нещо ми синее..обичам синьо...навеждам се да видя какво имам под краката си..някои наричат това основа,а на мен ми прилича на скала..кратер...нещо ръбесто..а как се държа ли..ама не летя все още..подпирам се на ъгъла..на ръба..хоп на нечия чужда площадка..но с разрешение..пак се катеря...дали съм боса..тцък..обух се в миналия живот с търпение...поглеждам пак на горе..още наведена..нещо ми лепне на крака...кал..но заваля...син дъжд...дори не се намокрих...чух името си от онези долу...викайте си..аз съм си тук горе..забравих даже,че ме е страх от високо...опа..облаче..пускам чистачките...пак нагоре..още малко...подадена ръка от върха..пак синя...милиметър...секунда...пак се Изправих!

Знам как!

®all rights reserved

Лудост

Ние


Утре пак май ще вали
Е - в мен вали от дни
Сърцето искам да е спряло
Сърцето кърви...а навън отново вали
Май пак е закъсняло
Душата като призрак броди
Дъждът след себе си тя води
Из дебрите нощни сянката ходи
Кога ли ще спре да ни трови?
Остани,думите се губят в мрака,
Евтини думи май никой не чака
Часовникът предсмъртните часове трака
Изпуснахме май за рая влака
Никой няма на гарата...само свраката ни чака
Сякаш за вечно сбогом ни грака
И отминава ни на щастието влака
Дай да хванем някоя друга пряка
Непогазена от на съдбата валяка
Така и така много ни окаляха.
Нека и днес да вали болката да отмие
Старите рани обаче си гният
Спомените напомнят за себе си,не се трият
Чувствата не могат лесно да се ският
Сърцето за тебе тупти,сълзите за тебе са днес
А аз от теб пак нямам вест
Чакането ме убива,но пак съм тук
Дали не се превръщам в някакъв боклук?
Навън вали..студено е..тъмно е,но аз те чакам
От нерви със зъби вече взех да тракам
Няма те,къде си...дали било е пак лъжа
Писна ми от тази безумна игра
Писна ми ,но защо тогава стоя под дъжда..
Може би така си прикривам плача.....
Дъждът спря,ти не дойде..ами сега накъде..
Дали наистина искам дъжда да спре?
Няма много пътища за мен,но тръгвам пак на път
А сълзите все така си текат
Ще дойде ли ден за теб да не потекат
Май никога няма да могат да спрат
И тръгвам пак по онзи прашен път
Нека всички обиди да умрат
Нека пак да вали и да има дъга
Тя поне не ми навява тъга
Нека има цветове за нас и прекрасна пролет
Нека да се впуснем в дълъг полет
Птичките да са ни спътник в синьото небе

А тревата под краката приятно да боде
Цветенце да ни гали с аромат на свобода
А ние сме се хванали двама подръка
И вървим блаженно към края на таз събда
Все пак тя май ни събра
Нека тез слова завършим с искрено "Благодаря"!


29.04.2007

От двама луди


®all rights reserved

Безмълвие

Безмълвна прошка
Тиха мрачна нощ,кърви,
някой някъде своя път върви.
Предал душата си скита и в деня,
някой спрял е неговото „летя”.
Туп-туп-чува се по навик
заглушен умира онзи повик.
Има звезди,има и небе,
но няма го невинното дете.
Блясък,писък и гарван
черен,лепнещ катран.
Събда,сълза, спрян живот,
някой останал е сирот.
После пак ден без слънце,
недостигнали,изтръпнали ръце.
Болка,страх и ужас
Прошката и аз!

®all rights reserved