22.11.10

Теория за звездите

"...Чудесно се живее на сал.Гледаш небето и звездите , лежиш по гръб и се питаш : направил ли ги е някой , или от само себе си са се явили?.Джим казва , че са направени , ама аз смятам ,че самички са се явили ; защото , мисля си , много време трябва да се направят толкова звезди;Джим казва , че може да ги е изхвърлила луната, както рибата изхвърля хайвер ; това ми изглежда донейде възможно , та не му възразих ; виждал съм колко яйца хвърля , да речем, жабата;значи такова нещо може и да се повярва.Обичахме да гледаме и падащите звезди-как политат право надолу от небето.Джим смяташе , че може да са развалени , затова да ги изхвърлят от гнездото."
Из "Приключенията на Хъкълбери Фин " - Марк Твен



Лека нощ!

21.11.10

Това на български език ли е?!

От вчера изучавам една електронна страница разполагаща с многобройна информация преведена от английски [US&UK,според мен е английски за българи].Първоначално реших да чета парарелно английската и българската версия, но поради липсата на единна информация се отказах.Страницата в оригинал липсва като уникално копие на български език.Тоест не всички текстове са преведени към дадения момент.
Впечатлението ми очевидно е критично.Едва ли бих започнала да пиша тази публикация, само ако щях да описвам възхищението си.Не.Бях изумена,че такъв сайт , с толкова голям международен трафик , разполага с толкова [меко казано] безумен превод на български език.
България е малка страна.Но Българите сме по цял свят.Защо по дяволите трябва постоянно и във всичко да се стремим да се изложим?Това е тотално необяснимо и алогично.Но факт.
Всяка международно насочена страница държи на поддръжката си , още повече на езиково ниво.Наличността на по-голям брой избираеми езици в полето language покачва интереса на потребителя и съответния брой хит посещения + акаунти.Въпросната страница, както вече стана ясно, разполага с родния ни език като опция за превод на оригиналното съдържание.Но...[без това но , всичко се обезсмисля].Голямото „но” е качеството на превода.Това е и нещото , което избоде погледа ми.
Правописните грешки са карфички, които намирам и в купа сено.И аз правя грешки, но що се отнася до официалността в даден изказ , още повече публично достъпен и със значение за потребителя, не бих си ги позволила.Открих невероятен брой грешки , още повече че те не са такива , които биха могли да бъдат забелязани само от професионалисти, а обикновени, очеизбоидни, груби.Най-фрапиращата обаче е на главната страница-HOME PAGE.Прегледах въпросната фраза ,съдържаща пет думи и изграеща ролята на подслоган (приканващо кратко съобщение с рекламна цел) поне пет пъти- с идеята, че аз греша.Грешката е правописна и се отнася до пълното членуване в трета сравнителна форма от българския език (най) на подлога във фразата.”Най-добрия ….....” Кой ли изяде „Т”-то?
Останалите грешки , които открих са пунктуационни и пораждащото възмущение объркване във времената.Пред погледа ми се получи изречение от вида : „ Ако се бях бил съм добре можеше , и да съм по-добре”.Това дали е на български език?!
Замислих се каква може да е причината за лошия превод.Едва ли са използвали google translate.Там положението е дори смешно.Личи си ,че преводът е извършен от човек.Но как – не знам.Не съдя ничии езикови способности, защото те са доказуеми.Пред кого обаче е ключов отговор-въпрос.Freelance преводачите предават всички свои преводи към 1st Line Manager.Ето там се крие отговорът.Ами ако няма такъв?!Е, явно няма, защото едва ли би допуснал следния превод:
„Остров Ман е подчинен на Британската Корона и намира се между Англия и Ирландия, в Ирландско море. Островът има най-дълго съществувалият парламент на света, наречен Тинуолд, като този орган законодателствува на Острова”.
Който и да е превел този текст,сигурно се гордее .Бил е /или още е/ нает да работи за един сериозен и прекалено известен сайт.Явно не разбира какво се случва с тези, които са решили да прочетат нещо си на български език.Или пък разчита на сценария, че никой не се интересува от написаното.Но аз прочетох!И отново се питам „Това не български език ли е?!”
Няма да спомена името на сайта ,излишно е.Яд ме е на този превод.Беше ми и смешно.Но изводът си остава:Трагично е!

20.11.10

Едно капучино?!


Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”.
Не знаеше дали да бъде ядосана, унила или просто безразлична.Въпреки вътрешната борба между всички знайни и незнайни за нея емоции, тя беше тръгнала на пазар.Шопинг.Не помогна.Отново й се пиеше несамотно капучино с пяна и сламка.Огледа се отново.Почувства се толкова мъничка, сглобена от невидими и чупливи нишки, че се сниши още повече когато едно голямо семейство буквално прехвърча покрай нея.Беше я страх да не я разплискат на пода .После щеще да се усмихва само на ресните на някой моп.И все пак да се усмихва.Това не се случва сега.
Постоя още малко в застиналата си паника и все пак реши да пие капучино.Отиде до съседното кафене, поръча си капучино с канела в картонена чашка с капак.Взе си сламка на зелени райета.Китайска.Напъха самочуствието си в чантата заедно с рестото и се завърна на трона си- скамейката.Никой не поглеждаше точно към тази скамейка.Но тя не беше невидима.Беше за изморени хора.И аз съм тук. „Е, хубаво.Да пием капучино.”
-Ами да пием!
Холи се вцепени.Костваше и цяла вечност да осъзнае,че не чува само собствения си глас.Паниката я понесе като мощна центрофуга и тя беше готова да разкъса на парчетата този, който се е осмелил да седне на нейната пейка.Само за днес!Извърна глава и немият филм на разума й продължи със субтитри.
-Здравей!
Тя дълго премигва и всяка мигла отказваше да не се залепи.Клепачите й искаха мощно да пърхат , но тя просто се пулеше насреща в ужасяваща гримаса.До нея стоеше млад господин, усмихнат и толкова чаровен.Държеше в ръка картонена чаша с капак , цикламена сламка и мирис на канела.
-Защо сте седнали тук?- тонът й беше коварно отблъскващ и смешен едновременно.
Господин Натрапник се усмихна още по-лъчезарно и шумно отпи от капучиното.
-Пия капучино на пейката в мола.Преча ли ви?
-Всъщност тази пейка днес е моя.-продължи да гъргори изпепеляващо Холи.
-Добре.Довиждане тогава и приятен ден.
-Не...
-Не?
Холи отново усети неприятно и парливо усещане в гърлото си.”Признание миличка, дишай!”
-Не обичам да пия капучино сама.-искаше да изстреля тези думи със скоростта на мисълта си, но всичко минаваше толков бавно и след всяка дума балончета от свян летяха около нея.
След около два часа капучино с канела в порцеланови чаши , кутия цигари и много смях Холи беше Холи.Не знаеше и не искаше да знае какво точно се е случило.Достатъчно й беше,че изпи най-хубавото капучино.Говори прекалено много без да се срамува.Говори с непознат.Два часа.Чувставаше се прекрасно.Усмихваше се и беше толкова доволна от тези мигове.Но осъзна , че дори не знае името на господина.
-Извинете, аз дори не зная името Ви.
-Името ми ли.Как искаш да се казвам?
Холи отдавна беше преплувала ледения океан на емоциите си и се бе разположила на зелена полянка от спокойни цветя.
-Тим?
-Ами добре, казвам се Тим.
След още няколко часа и приятна вечеря, дълги разговори , много усмивки и отлежали във виното думи , Холи не искаше да знае нищо повече.Искаше само да говори.Да изплюе всичко онова, което сутринта стоеше като празен кашон до нея , на онази „нейната скамейка”.Празният кашон всъщност се оказа препълнен и с всяка изминала минута тя вадеше по нещо от него и го оставяше навън.Свободно и дишащо.Нямаше и помен от сутрешната й самота.Щастие.
-Холи как сте?- запита някак неочаквано "Тим".
-Прекрасно,необикновено,пеперудено,цикламено.-можеше да продължава да изброява цветовете на настроението си ,но отново пиеха капучино и тя предпочете да се наслади на топлината му .
-Чудесно.Значи моята работа е свършена.
-Вашата работа?- Холи заекна.Центрофугата като че ли искаше отново да затанцува и то на още по-високи обороти.
- Каква работа?Не разбирам.Обяснете ми, моля?!
-Аз съм професионален приятел.Моли и Габи ме наеха и ме изпратиха при вас!

*by me , снимка:Internet