Жена в усмивка

Не, няма правописна грешка.Умишлена е.В усмивка.

Запознах се с жена облечена в усмивка.В нея всичко се смее.Посреща те със слънчеви очила, забързана походка и усмихващо се лилаво.Сваля очилата и всичко около нея грее, блести, жужука и се смее.Смее се искрено.Смее се от сърце.Усмихва се на всичко, дори на болката ти.И те поглежда с тези лъчезарни, бисерни , дълбоки, кафяви очи които са живи.Бога ми- за първи път виждам очи,  които ти се усмихват.

Ако я видиш, вероятно ще я подминеш.Защото хората забравиха да виждат.Те забелязват : дреха, прическа, сандал не по днешната мода, или опърпана чанта носена от няколко поколения.Не чуват звънкия смях на истинските хора.Не виждат чистите им очи.Жалко.

Тя е приказлива.И пуши.И говори.И ти се усмихва.Дрехата й дори се усмихва.Всеки маниер, всяка гънка.А тези трапчинки!Залива те и те облича.В усмивка, нейната!

Въпреки болката, която носи: и нейната , и чуждата, и онази още неизживяната- тя се усмихва.

Бях притеснена.Не знаех как да се обърна към толкова жив човек.Към тази прекрасна жена в усмивка.Една огромна буца ме беше задавила, чак ми се дорева.Напира, бута се, пот ме избива.Усмихнах се.Всички ледове бяха съкрушително изпочупени.

2 часа ми се видяха малко.Като 2 изминали минутки и толкова.Исках още.Да си говоря с нея, да „крадем” чист пепелник от съседната маса и да се смеем на мама, когато се разплаква на случайно разказана случка.

Пожеалавам на всеки да я срещне и да си вземе нещо от нея.Ако може усмивката, нея вземете!Аз взех много, дадох колкото можах.От сърце!

Благодаря!

Кабелът е като кокала

Вчера  в родния ми град Хасково, РИОКОЗ или whatever  институция , под патронажа на ояденият ни кмет решиха да се въплятат в главните роли на серила „Клъцни-срежи” и то без предварително записване, рецепта – камо ли изявление.Едни такива мутренско-необузначени колици от соца ( извинете, ама трошки си бяха) обиколиха набързо оживената ул.Бяло Море и клъцнаха сите познати свързочни ресурси: телефон, интернет,  кабелна.Оставиха след себе си  и визитка под формата на висящи кабели , на които до 15-на минути бяха увиснали  ухилени хлапета с депресивно-кряскащи майки.

Пиша съобщение във  facebook, използвайки го като по-евтин вариант за комуникация на родна земя ,  когато забелязвам симптомите на no internet access  . Поглеждайки към китайското творение за 3 лв , наречено рутер установявам,  че все още свети в добри показатели ( зелено). И все пак се досещам ,  че пакетът ни  с услуги от Виваком ( споменавам  доставчика напълно умишлено, осъзнавайки рекламния намек ) преминава през телефонен пост,  който вече е ням.

„Ни говор, ни картина”- любимото ми клише за всичко родно.

Чувам познатата за такива ситуация тарапана на улицата и решавам да разбера аджеба кой така ни резна посряд бял ден.Подавам нос на джама,  един реже.Подавам глава на балкона,  трима навиват.Слизам пред вратата, петима се мушкат у трошкат и отпрашват с мръсна газ.Изпуснах ги за има-няма 20 секунди.Но...почувствах силата българска, която гласи „ Ке си запалим плевнята,  че да изгори и тая на Вуте” и хуквам по посока една стълба и два чифта димитровградски маратонки „Адибас”.Баща ми вече е набрал преднина и води бурен словесно-обяснителен диалект  с другите два чифта китайски хлепки.

И все пак запазила част от миризландия в себе си ( бел.ред. Миризландия=Англия) , преглътвам каруцарската , която се е запънала на предния ляв зъб и проронвам ( абе ръмжах си направо):

-Извинете, Вие от кой оператор сте? – под вежда и засукан мустак , по хлепки и разсурлен анцунг.Моа в силата и блясъка си и чокото на тиквоча.

-Ни моъ ви кая гуспожу- маратонките

-Е как така се появявате на стълба , на улицата ми, пред входа ми и не се представяте.Да попитаме кварталния тогава?-аз изплюла всичко ингилизко .

-АмЪ ‘шо ми се карати на менье бе гуспужа?Я съм дошъл да си свършъ раутътъ тука..ама-ха- маратонките оживяха с начумерена глава измежду кестена и два кабела в ръката.

-Кога ще възстановите връзката към телефоните и интернета?- аз крещя!Баща ми ме сръгва.

-Ам  ‘чи ний сме от кабилнътъ бе гуспужа.

- Скапана държава!- отпрашвам към нас.

На съседния стълб , момче с обозначения кълца и нарежда.Майка ми го сгащила , а той пък от приказливите:

-С наредба на еди кой си , от 2008-ма всички въздушни кабели са незаконни и трябва да бъдат премахнати.

Аз само измрънквам...е то, мисля сме 2013-та ..или по-скоро 3102 когато няма да имаме нужда от кабелен пренос, щото’ нали ще сме напреднали телепатично, особено патично.

Няма телефон, няма интернет- цифровата ме дразни от сателита.

-Ванееееееееееееее, Иванке мъъъъъ...покажь съ мъ...

-Кажь’ мъ Диме?

-Проверь дъль имаш тилионь.

Мълчание между две отрупани сливи и очукано бетонно стълбище.

-Няам!

Последва обаждане във в-к Новинар Юг.И тази статия.

България.Ден: пореден.

П.п.Мислех си , да помоля БоленДолен да смени палката със салам.Някак по-удобно влиза.

П.п 2 Виваком бяха много отзивчиви, или по-скоро искаха да си спестят писанията в местния вестник

П.п 3 България ме вдъхновява.

[100 кила хора, без ресто]

Искам да отида в парламента. Няма да протестирам или да пия кафе.Подкрепям хората, които са на площадите,  по улиците  или у дома и мислено изпращат псувни и недоволни тцъкания по управляващите.Нашите/вашите, защото реално ние сме си ги избрали.Осъждаме собствената си преценка и подлагаме на кантар издръжливостта на избора си. Не ме нападайте , с идеята че аз живея в чужбина и всичко ми е наред и прочие глупости,  от които се изморих.

Няма да отида в парламента.Не , защото не желая и не защото няма какво да споделя пред трубината , събираща негативни погледи от кебапчести туловища и недоразвили се доайени на българската политика.Не защото няма кой да ме пусне- имам законово право да бъда изслушана, защото считам себе си за свободен човек с права и мнение. Не защото няма кой да ме подкрепи.

Ще продължавам да искам да отида в парламента.Няма да стана депутат.Няма да ям прословутите депутатски кюфтета ( мама ми ги прави по-добре, макар и от скъпата кайма).Няма да чета вестник , отегчена от скръбта на народа.Няма да използвам картата на Стоян от село Пукавица, за да избера поредната законова идиотщина, която ще подпомогне вече не затварящия се портфейл в черното куфарче до левия ми  италиански чепик.Няма да заспивам , защото angry birds и читавия ми таблет ми омръзнаха.Няма да правя политика, защото днес не ми е ден за правене на пари.

Ще постоя в мълчание.Ще създам илюзия, че съм ги „глътнала” граматика и не се чувствам мисловно и душевно предразположена да се оригна от парламентарната трубуна.Бих използвала и дезифектант преди да говоря.

Ще кажа:

„Уважаеми Дами и Господа,

Здравейте и  Благодаря за вниманието , което няма да получа.

Благодаря Ви, че ми „купихте” еднопосочен билет.

Благодаря Ви, че продължавате да окачествявате действията си като правилна и достойна политика.

Благодаря Ви, че умеете да държите кокала толкова здраво, че развивате канибализъм.

Благодаря Ви, че успявате да гледате с устойчив и незамъглен поглед народа си. 

Благодаря Ви, че гласувате  и заради нас. 

Благодаря Ви, че всичко е с цената на всичко.

Благодаря Ви, че не знаете какво Ви говоря.

И вероятно някъде там , след 4-минутна пауза , дори малко повече, защото ще бъде 10:01 и всички ще потропват с нетърпение за кафе и цигара ( ама разбирам ви отегчението), ще изляза с помощта на двама едри чичковци от Чистотата.

Благодаря Ви , че разчиствате България от Българите.

Лек ден!

П.п. И кабелите ни орязаха.Кофата още я няма!