Когато вали...

...навън вървят хора.преминаващ мъж на средна възраст, симпатично накуцващ и залитащ към съседния храст , от където се подава калната муцунка на другарче.пресича.носи шапка и плик с лайно.

...навън се търкалят животи.тинейджъри с качулки преминават с бързи крачки осветените улици и плюят по учтивостта и пристойното поведение.останали са им три паунда и няколко цента.доволна покупка от близкия оф лайсънс и оригната волност на насилие, или еднозначно изпикаване на нечий заден калник.

....навън се прескачат характери.миловидна бабичка изкрещява нещо на английски с приятен фъфлещ тон, а някъде там една линейка е закъсала между инатлив автобус и няколко паркирали возила.тротоарите за изморени.

...навън гледат души.бродят в парка.ентусиазирано се взират.влизат за пакет цигари. хранят се с огризките на съседа и мрънкат пред някоя барака.

....навън е хубаво.мокро.топло.задушно.свободно.мирише на скапано спокойствие.

Тук вали всеки ден.

[споделено]Търсех приказка

Исках да прочета нещо.Да намеря нещо, което да е близо до състоянието ми.Да е някъде там, написано за да го прочета аз.Прочетох.И споделям.

Само да вметна, че 37 няма да ми стигнат.

Приказка за душата ( автор Мира13, източник : тук )

"Живял някога юноша с лош характер.Веднъж баща му му дал човалче с пирони и му казал да забива във вратата по един пирон всеки път,когато изгуби търпение или се скара с някого.

Първият ден той забил 37 пирона,но с течение на времето започнал да овладява забиването на пирони като ги намалил до един на ден.Разбрал,че е по-лесно да контролира себе си,отколкото да забива пирони.

Накрая дошъл денят,в който не забил нито един пирон на вратата.Тогава отишал при баща си и му казал новината.Баща му казал да изважда по един пирон всеки ден,в който не загуби контрол над себе си.Дошъл денят,в който юношата могъл да каже на баща си,че е извадил всички пирони от вратата.

Бащата го завел при вратата :

-Сине,ти се държа прекрасно!Но виж колко дупки останаха по вратата!

Тя никога няма да бъде същата.Когато се скараш с някой и му кажеш лоши неща,оставяш му рани като тези на вратата.Можеш да намушкаш човек с нож и да го извадиш,но раната си остава там.И няма значение колко пъти ще молиш за прошка,раната си остава.А раната от думите оставя по-лоши следи и от физическата рана!

Твоите приятели са много скъпо богатство.Те те карат да се усмихваш и те ободряват,те те подкрепят,готови са винаги да те изслушат.Покажи на приятелите си колко много държиш на тях.

Добри житейски съвети :

-Давай на хората повече,отколкото очакват.

-Когато казваш "Обичам те!" говори сериозно.

-Когато казваш "Извинявай!" гледай в очите.

-Не си играй с мечтите на другите.Обичай силно и страстно.Можеш да се опариш,но иначе няма да изживееш пълноценен и наситен живот!"

И ако душата не може(временно) , то окото се справя....

Жена в усмивка

Не, няма правописна грешка.Умишлена е.В усмивка.

Запознах се с жена облечена в усмивка.В нея всичко се смее.Посреща те със слънчеви очила, забързана походка и усмихващо се лилаво.Сваля очилата и всичко около нея грее, блести, жужука и се смее.Смее се искрено.Смее се от сърце.Усмихва се на всичко, дори на болката ти.И те поглежда с тези лъчезарни, бисерни , дълбоки, кафяви очи които са живи.Бога ми- за първи път виждам очи,  които ти се усмихват.

Ако я видиш, вероятно ще я подминеш.Защото хората забравиха да виждат.Те забелязват : дреха, прическа, сандал не по днешната мода, или опърпана чанта носена от няколко поколения.Не чуват звънкия смях на истинските хора.Не виждат чистите им очи.Жалко.

Тя е приказлива.И пуши.И говори.И ти се усмихва.Дрехата й дори се усмихва.Всеки маниер, всяка гънка.А тези трапчинки!Залива те и те облича.В усмивка, нейната!

Въпреки болката, която носи: и нейната , и чуждата, и онази още неизживяната- тя се усмихва.

Бях притеснена.Не знаех как да се обърна към толкова жив човек.Към тази прекрасна жена в усмивка.Една огромна буца ме беше задавила, чак ми се дорева.Напира, бута се, пот ме избива.Усмихнах се.Всички ледове бяха съкрушително изпочупени.

2 часа ми се видяха малко.Като 2 изминали минутки и толкова.Исках още.Да си говоря с нея, да „крадем” чист пепелник от съседната маса и да се смеем на мама, когато се разплаква на случайно разказана случка.

Пожеалавам на всеки да я срещне и да си вземе нещо от нея.Ако може усмивката, нея вземете!Аз взех много, дадох колкото можах.От сърце!

Благодаря!