Приказки от Острова

8,00 часа тът-тът /с истерично увеличаване/,дигам 'щорите' и се ориентирам в замъгления хоризонт на собственото си полезрение.Изхлузвам се от леглото в опити да не тресна натежалата си тиква в някой ръб и мъчейки се да нацеля правилното ляво/дясно на домашните ми хлепки тип прашки /кой пък ли моден идиот измисли това наименование не ми е много ясно/.Втори опит за изпружване на сънливите ми клетки и прещракване от дясно-плешка с шип-чудно за дъждовно време,боцкЪ като полезната иглотерапия ,ама и изтръпва като досадно напомняне на годинките ми и артритя или плекситя..не му знам медицинското име.Седя изправена ..забила поглед в пролуката между жълтите пердета и се пуля между жълтите къдрички ..буря,вали!Още по пижама се целя на домашно облекло.Цъф..дясното око се събужда първо заедно с пробождаща мисъл някъде из заспалите ми мозъчни клетки...отново напомняне,ама свързано с бърза реакция.Не ми харесва и решавам да забавя изпълнението ,обличайки се.Лявата ми част още спи и някак олигофренично се опитвам да вмъкна левия си крак в крачола на панталона си-връзки..баси оплетох се...що ли имам връзки на крачола...обличам се.Мисълта дзънка..няма цигари и кафе..Цъф и лявото очо ,заедно с всичко останало започва да съмва..закъсняло,ама се перчи и ме бута да търся други хлепки-външни,пак тип прашка.Минавам през банята и забучвам поглед в огледалото.Изгоряла крушка над него-майната й,не й е времето сега;косата ми...тотален кошер от разчорлени букли говорещи си на неразбирем ,рошав език;шнола и хайде до магазина.Сигурно съм изглеждала като дърт пияница след бурна нощ ,щото' продавачката ми се усмихна и даже не ме попита к'во искам.Дава-плащам-home!

Кафе с цигра и Бареков-тук започва истинското събуждане.ЧЕЗ-ооооооооо,пробужда се циничността ми и започвам да псувам на ум и да си припомням всяка шокова терапия от сметките за ток.Слушам как някакъв мазник /говорител на ЧЕЗ/ се поти над провокативните питания и острия език на Барека.Нямало никакви основателни оплаквания,потребителите незнаели къде да си подават жалбите...грррр.Усещам как сетивата ми застават в бойна готовност и щръкват като онези ми ти бодлички на икебаните.В съзнанието ми се наместват брутални сцени с главен герой въпросния мазник със запотени очилца и омотан кабел около врата,молещ да НЕ пускам ток!Втора цигара.Навън притъмнява,тряска,нацупва се....заваля!Задуха...тупур-такър...Ей т'фа ся кво е?!С две бързи крачки стигам до терасата и к'во да видя.Черният кухненски кош се мята обърнат с дупето нагоре по теракота...топур в едния край,такър в другия.Отварям вратата и студени капки дъжд ме шибват през лицето..мамка му..докопвам коша и го прибирам.

9.00- Новините,последна цигара и обличане.Чадър,цунка за Довиждане и марш към спирката.Тракам по стълбите с високи чехли с две каишки и си мисля,че червеният ми лак май е наполовина..ама май ,нали все пак съм зле с очите и си напомням прогнозата..Чолаков каза 24 гадуса с дъжд...бива!

Излизам и ме побиват тръпки.Вали та се къса,студенуууу а аз по чехли и къс ръкав...****** по прогнозата и по себе си че вярвам.Отварям чадъра и тръгвам "бодро".Шляп,шляп..подминавам няколко локви ,на следващата цопвам баш в средата..гадост джвакам...джвак,джвак.Някви дечица сгушени в мушамяни якета с качулки минават покрай мен и пльосват безмислостно във всички локви...бам капки кал по панталона ми..Поглеждам ги кривашката ,а те ми се хилят.Поогледах се у витрината на Бързото хранене..па нищо ми нямаше.Погледнах се и у следващата и аз се ухилих..ахаха чадърът ми е бял на футболни топки!Много колоритно и вървежно,хеля си пасва с червения лак ,официозния пантулон и зелената туника..смях!

Продължавам,стигам на спирката и си чакам примерно "влакчето на ужасите"!Качвам се както обикновено ,културно и си дупча билетчето.Забивам поглед през джама и чакам да спра да се клатя и подскачам кат' джибри в буре...

На спирката на Пиротска се качва обикновения бабешко-дядовски поток.Вече свикнах и с миризмата на мазни баници и чесън,на готвено,на нафталин -абе на кво ли не антиприятно,ама никога няма да свикна с овчото поведение и неглиже презрение на пенсионерската гилдия към новите технологии,а именно към уредите за таксуване на картите.Бях точно до един такъв и се дзверех на надписа : Уредът е временно изключен,моля да ни извините.Качва се човечец на средна възраст с голяма пазарска чанта,вади карта слага я..тут-тут и айде прибира я.Викам си..трай си моме!Наближава мокра бабетка със спластена косица,белеещо се теме и червени,каносани краища.Носи торба по-голяма от нея и се тръшка на свободната седалка до въпросния уред.Напъхва торбището между изкривените си от годинките ноги и вади заветната карта ...тут-тут..поглежда,надига поглед,свъсва двата косъма останали й като вежди и пак слага картата ..тут-тут...тц..усети се викам си аз..нъцки.Започва да прави разни кръгови движения на апаратя,бае му!Един,два кръга-оцъклен невиждащ синия екран и ситнежния шрифт,поглед.Трети кръг и учуден поглед насочен към мен..

"Ъъъ..изключен е!"-аз

"Ам да йе изклучен..да йе изклучен,я ко' съм виновнъ"-тя

Тръш на кожената седалка,изкарвайки въздуха й и произвеждайки звук 'шляппп'.

Моята спирка.Работа.Малоумни жабари,които не се знае кога бачкат и кога не.По време на работния процес и по-точно в точката му на кипене установих,че съм "хакер".Незнайно как си обърнах монитора на 9о градуса!Погледът ми беше меко казано овчи,опулен,смълчан и ококорен.Мишката по екрана и тя на 90 градуса,а аз се мъчех левашки да действам с килната на около 45 градуса тиква и още по-ошмуглен поглед.Звънях за консултация и се оказа,че съм първият идиот,който без никаква идея си обръща монитора по този начин.След хиляди превъртания на лентите по целия екран,най-сетне белият тигър от монитора ме погледна от правилния ъгъл,право в очите.Никва идея как съм успяла да се докопам до графичните настройки ,та и да обърна всичко в такава посока.Справихме се успешно.Но нервичките ми бяха някъде към момента на скъсване и възпроизвеждане на мощна,люта,селско-каруцаркса,нашенска псувня!Все пак се справих и с нея и я оставих безмълвно да си отлежава в бушуващото ми съзнание.Дето викаше Фифка,картина има,говор няма :P

В един момент се бях замислила,че този ден може и да завърши като ме измъкват премляна изпод някои релси или ме натикват в усмирителна риза,докато се опитвам да наритам някое бабе.Тц..и по-добре.

Прибрах се успешно.Точно си оставям пазарските торби на масата и се насочвам да отворя прозорците за свеж въздух.Ха,гълъбче на парапетя.Тичай за фото.Грабнах го,фотнах го,а то реши да оставя топлия си отпечатък от закуската или обяда баш на теракота .Пльос и отлетя.

Какъв ден само!И само един...А може и още щуротии да е имало,ама дописвам горното в Събота....та не помня!

С днешна дата събуждането е малко по в релси,все пак е Събота.Мотам се по пижама,с мисълта че наистина трябва да ставам.Допивам си кафето и чакам далечни гости.

Епа,юбаф ви уикендь! :)

п.п.Гълъбската снимачка да се смята като част от проектя ми- Петъчно фото!