Брат ми е парашутист!А мен ме е страх от високо!Той има ужасно много скокове,а аз нито един!Но умея да скачам-в живота.
Често се налага да прескачаш хора,институции,отношения,задачки.Но умението да прескочиш,скочиш и надскочиш не се свеждат само в това да се засилиш,да наредиш на краката си да застанат в поза отскок и просто да го направиш.Така не става.И аз се опитвах да наложа на съзнанието си да стъпче с копитата на разума страха ми от високо и да успея да се кача на третия етаж на Алажда Манастир,но нито крак помръдна,нито усетих желание да го сторя.Слезнах по стълбите наобратно и се почуствах добре,чак там долу на асфалта.Сигурна бях ,че съм постъпила както трябва и си обещах да надскоча страха си друг път.Васко и Гларуса обаче се насладиха на гледката от високо и "скочиха със своите си парашути".
В други случаи ,когато ми се налага да разперя периферията на уменията си и да се хвърля с главата надолу ,дори и без план Б (парашут) го правя.Дори и да е много високо.Успявам и тогава удовлетворението е огромно,парашутът се е отворил и заземяването е било успешно.Метафорите са ми малко в повечко и може би не става ясно аджеба за какво пиша в момента.Ще обесня,така или иначе не е хубаво да пиша за нещо,което е разбираемо само за мен самата-макар и да не е наложително да бъде за останалите.Но дори и неразбраното послание е един неуспешен скок с парашут!
Имах приятелка,която сега ме нарича "бивша".Не ме обижда.Забравила съм да се обиждам от хора,които не ценя като такива.Но дълго време не успявах да се оттърва от спомена за това псевдо-приятелство,каквото се оказа в крайна сметка.Един ден реших да сложа край на мъченията (моите си,защото изтезавах ума си с парадоксални въпроси и ситуации,търсейки трезвостта и причините) и чертата беше факт.Простих!Но не на нея,а на себе си.Помня още,всичко помня.Но този спомен си е просто там някъде в хангара ,килера,склада на всичко отминало.Съхранила съм,защото времето оставя белези,прашни ,обримчени с емоции,хубави и лоши моменти-те не се заличават,не се почистват с мокра кърпичка-те са си там.Никой няма право да ги докосва,нито да ги бърка като яденето на котлона,никой не бива да се опитва да ги измъкне от там ,защото те не носят свободата на утрешния ден,а миризмата на блато от миналото.Не обичам мириса на старо,плесен и прах.Олекна ми.Поредният ми скок с парашут беше успешен.
Колко струва един скок?-Много.Прошката не е само акт на милосърдие,на разбиране или на желание за опрощение.Не е миг на слабост,не е величие ,не е клечка кибрит.Но е една и вечна.Да простиш на приятел,че те е предал ;на семейството ти,че не е успяло да ти помогне в труден момент;на слънцето че е изгряло ,а на теб ти се иска да е още нощ,на лятото ,че си отива-а ти искаш да те гали,съблича,омайва:това са все емоции,все опити за скачане,все нахъсващи съзнанието моменти.Да простиш на себе си-е да скочиш с парашут!Без да те е страх от високо,без да се поддаваш на възможността от падане,без да очакваш заземяването.
Брат ми вече не е парашутист.Но аз-Да.
24 коментара:
"да прескочиш хора,институции" ми е много близко в момента. понякога не ти оставят избор, освен да минеш през главата им, да не се съобразиш и да ги пренебрегнеш.
напук на всички, колкото повече те спъват, ти още по-високо скачай! ;)
Благодаря Бубе :) Това и правя.Хубаво е всеки скок да е личен и да си заслужава засилката ;)
Скачам аз,скачам-дано не падна някой ден по дупе-ама нали знам как-та и ще се изправя ;)
Цунки :)
Толкова добре си го написала.На всички ни се налага в определен момент от живота да прощаваме : и на псевдо приятели и на слънцето и на семейството си ...Важното е да го направиш с достойнство ,без да имаш лоша мисъл,да си кажеш "да са живи и здрави' и да продължиш живота ,като посрещаш изгрева и знаеш ,че не си причинил никому лошо,дори с мисълта си.Още веднъж:благодаря за този "скок с парашут",който всекидневно всички правим.И оцеляваме ,нали?
Оцеляването е отправната точка @Dani :)
И да ,заземяването или прощаването не би било пълноценно,ако след това злословим или си мислиш лоши неща за субекта на прошката.Простим ли-прощаваме наистина.
Благодаря ти :)
Мдаа... Eвала, парашутистке! :* :) :D
Муц, имаш сериозен проблем с т. нар. "шпации"; те се слагат обикновено не преди, а след препинателните знаци. Keep that in mind, че не е красиво иначе.
@Хриско ,мерси мила.Смей се на воля,оти ке ти го върна :D
@Bla нямам никакви шпационни проблеми!Blogger дава бъг при div кода и след като форматирам текста с икона за подравняване се появяват подбни дупки между отделни думи!Тъй че...свободно.И ако обичаш не ме наричай "Муц".Благодаря предварително.
Та..аре смайл на хубавата Неделя :D
Колкото умея да разсмивам, толкова и не умея да прощавам( колко съм самоуверена, а?!:)
Явно не се обичам, ако трябва да следвам нечии правила. Мхмъмм...
Когато поискам да се науча( да прощавам), ще те потърся Лили:)
Добричкото ми то сладкишче:)) Прегръщам те:)
Хммм, тая работа с прошката не съм усъвършенствала- иначе за други скокове, подскоци и приземявания, немам проблеми;) Нещо повече- като малка ме учеха ( когато карах ски), че за доброто каране и добрият скок, е много важно първо да се научиш как се пада,и, после да се изправяш. Та и това научих с годините. Брех, що падане беше, но сега, знам, че като се изправя е стабилна работа;)
Само не знам как да се науча да си прощавам... нещо не го усещам като да ми е дошло отвътре. Сякаш, че има време да се науча и на това;)
ОК, honey, никакво "муц" повече. А това за шпациите някак не ми изглежда мн. убедително. Дори в коментарите сливаш точката на изречението с първата дума от следващото; след запетайките също не слагаш разстояние.
@Идичка железарка си ми ти.Цунки :)
@Оми напротив-умееш да си прощаваш,макар и преди това да се съдиш доста строго ;)Ако искаш да се научиш да прощаваш на околните-започни със себе си.А тъй като си минала тази фаза,просто се огледай и виж дали някой не заслужава втори шанс :)
@Bla,има си име и не желая да чета подобни захарни наименования по мой адрес.И ако обичаш не ми прави забелжки за правопис и пунктуация,че да не си глътнеш граматиката,ако реша да се заема с теб.Дано съм била достатъчно ясна ,за да ти светне какво се случва с филолог и забележки!
Хубав ден на всички!
п.с.Е,на простотията НЕ прощавам :)
Опитай се да направиш разлика между "простотия" и "уместна забележка"; проблемът ти с пунктуацията е очевиден, независимо дали си филолог или шлосер. Не знам колко си грамотна в действителност, но само в последния ти коментар веднага фиксирах няколко липсващи запетайки и точки. Не ме карай аз да се заемам с теб, 'щото комай мойта граматика ще те бие на твой терен.
@Bla,първо не ми е много ясно -защо въобще отправяш подобни забележки по мой адрес,които пък от своя страна са в ни в клин,ни в ръкав с темата.Втоо: спокойно можех да ти пратя коментарите в коша,но сам виждаш,че не го правя.Трето:незнам какво виждаш ти като шпационни проблеми или прочие,но моля да си отбележиш ,че ти си последният човек ,който бих искала да критикува грамотността ми.Четвърто:извинявай,но въобще не ми дреме за забележката ти;дразни ме начина на натякването й.
Моля най-културно да си затраеш и да не коментираш тук,защото ми ставаш нелицеприятен.Не те познавам и не желая.Не ми се ври с критики тук,за да ми разваляш идилията.
Ок?
И знаеш ли,като послепис: няма да те наругая или нещо подобно,но все пак ми простееш.
Лек ден ти желая :)
Разбира се, можеш да изтриеш коментарите ми и да потвърдиш подозрението ми, че не си никакъв парашутист и вместо да решаваш проблемите си, ги заобикаляш. ;) Коментирам тук и ще коментирам колкото си искам, защото това е публичен блог и всеки е свободен да прави каквото си иска и да пише за каквото си иска; естествено, ти си администраторът и от теб зависи какво и кого ще цензурираш, но не в това е въпросът, а в принципа. Мернах ти откровенията и ми направи впечатление проблемът със шпациите; понеже съм професионално изкривен (разбирай - граматически и пунктуационен падар), нямаше как да не се обадя; явно си човек, който трудно търпи критика (особено от някой непознат, който заплашва имиджа на взелия се насериозно филолог в теб) и вместо да приемеш забележката ми като нещо, което може да ти бъде полезно, ти взе, че се обиди. Кой всъщност простее - не знам, честно казано... Но, както се казва, не си малка, оправяй се. :)
PS Триенето на този, минал или бъдещ коментар само ще потвърди думите ми. Нетриенето му обаче няма да ги опровергае.
@Bla,обясних много точно и ясно,че няма да изтрия нищо,защото не е в мой стил.
Допреди малко не знаех за славата ти на заяждащ се индивид в доста блогове,но вече ми светна :)
Е,щом си решил че с подобен род коментари постигаш собствено удовлетворение от натриването на нечий нос-моля :) Но смисълът е 0.
Не виждам с какво трябва да се оправям и определено ми простееш ти с подобен род напъвания.Очакваш предполагам агресия от моя страна или триене-Тц,не си познал.Само ще те замоля да коментираш по темите,които са написани над бутона за публикуване на коментар :) А такава тема отнасяща се до правопис и грамотност определено има :)
Кой кого..не знам ,но знам следното:
Нямам никакъв проблем с грамотността си :)
Но ти очевидно имаш (под влияние на опитите за надмощие ) :
пЪдар
Лек ден и запази хубавия тон на този блог :)
Now we're talking. :) Сега обаче нека и аз да ти "обесня" (да, и мн. други такива имаш, не само в горния текст) нещо: самоцелните заяждания са ми специалитет, когато искам да разпусна, това е общоизвестен и задоволително шибан факт. :) Но в случая няма нищо самоцелно, заядливо и (само)задоволително... или там к'вото. Можеше просто да се съгласиш с мен (понеже забележката ми е категорично уместна - не е въпрос на гледна точка или грамотност, а на очила и правила), щяхме да си спестим сума ти цикъл и дребнаво "натриване на носа". Но пък стана мн. симпатичен диалог, с приятен превес от моя страна, хаха. :)
Лилс, да- прощката към другите, тръгва от прошка към себе си, но точно това при мен е трудният процес. Трябва да съм спокойна, по- трезвено разсъждаваща, а не някакво емоционално торнадо, каквото съм напоследък. В общуванията си с хората, се стремя да не се стига до прошки и гафове, та, за да стане така, трябва бая да съм позволила. Но не отричам, че времето доста ми е помагало да простя наглед непростимо. Наглед само. В крайна сметка, осъзнавам,че никой не е Господ, за да наказва/ прощава на другите. Освен на себе си. И именно същността, есенцията на този процес тепърва овладявам.В смисъл- овладяване до задоволително за максималистичната ми природа ниво;)))
Продължаваш да се самоизпъчваш и започвам да се хиля :D
Не бих признала нещо,с което не съм съгласна дори 1%.Жалко ,че не познаваш зодията ми :D
Чудя се как още не си попаднал на острите езици на видните шматки :D
Заяждай си се :) Проветрението е само в твоя полза,а и докато на преминаваш границите на допустимото няма да си почиваш в коша :)
@Omnia,ще бъда много кратка и знам ,че ще ме разбереш много точно.
Няма непростими неща освен смъртта.
Има непосилни,но не и непростими :)
Ще успееш,само ако се налага и само ако го искаш :)
Гушки :)
Признавам си, че и аз започах да се хиля, като прочетох "самоизпъчваш" :D Айде, пийс и стига сме разводнявали - каквото имаше за казване, се каза/написа. :)
Е,ето кой се предаде ,макар и в името на добрия тон :)
Поучителен си беше диалогът,защото освен да се заяждаш можеш и да пишеш,само дето първото е в превес :)
Предал съм се? WTF? :D Просто на умряло куче нож не вадя. Кажи какво друго да обсъдим и ще обсъдим. :)
Прекали!
И аз имам страх от високото (и в буквалния и в преносния смисъл), "Слезнах по стълбите наобратно.." - много добре знам за какво става въпрос :) много пъти съм се опитвала да се боря със страха си (качвала съм се на скоросни влакчета), но нямам кой знае какви успехи - страха си остава :( Когато става въпрос за преносния вариант повече ме е страх и не смея. Поздравявам те за силата да простиш на самата себе си (за мен това е по-трудната част)
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)