Цветно заради дъжда

Времето е толкова тежко,че ми иде да се отпусна на клавиатурата и да се отнеса в огромен,мечешки,зимен сън...с юрган!Студено е ,мрачно е ,антипролетно.Нооо,това не може да развали настроението ми :) Тази седмица ми се пада да е усмихната и много позитивна,но в крайна сметка кой както си го направи.

Обожавам цветята.Любимите ми са бели рози и лалета!Красота.А по принцип не обичам бялото като цвят.Някак ми е прозрачно и бледо що се отнася до дрехи,аксесорари и прочие.Но цветята,белите->някак по-изискани са в бяло.

Легенда за лалето

"Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълга време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие."

За всичко си имало легенди,приказки и поверия.Потърсих и за розите (белите),но не открих.Но се натъкнах на това:

Легенда за розата

"Според дреногръцкия епос Афродита, след като разбрала, че Адонис, нейният любим по време на лов умрял от страшна рана, тръгнала да търси тялото му. Острите камъни и бодли се забивали в краката й. От нейните капки кръв върху земята израснали великолепни рози. В древноиндийската легенда се съобщава, че богинята на красотата Лакшми се е родила от пъпката на алената роза."

Източник:Internet

Моята бяла легенда

Тами растеше сред онази градина от диви цветя,която баба й отказваше да изостави.Луташе се из бръшляните и търсеше загубили се джуджета в пазвите на старите дънери.Усмихваше се на синчеца и галеше лалетата.Оглеждаше се за пеперуди и когато усетеше цветния им воал около себе си ,започваше да размята ръчички в полет заедно с тях.Ходеше в градината всеки ден,облечена в една и съща рокличка-онази,която баба й беше ушила за нея от цветни платове и огромно копче на коремчето.Пристъпваше бавно и гледаше да не изцапа белите си сандалки.Усмихваше се и се сливаше с гардениите,орхидеите и напъпилите хризантеми.Обичаше тревата и често изучаваше микроскопичния живот из нея.

Баба й често й разказваше странни истории за говорещи зюмбюли и летящи теменуги.Тами се усмихваше и хукваше да гони глухарчетата поели по следите на вятъра.

Един ден ,когато Тами беше вече на 13 баба й я попита:

-Миличка ,знаеш ли че в нашата градина липсват най-красивите цветя ?

-Не ,бабо...кои са те? А и как така най-красивите?Няма по-красиви цветя от момините сълзи в ъгъла до кладенчето,от синчеца по ръба на фонтана,от орхидеите под навеса и храстите около градината.-усмихнато и замечтано й отговори Тами

-Белите рози.

Тами сбърчи челце,огледа се и потърси с очи пеперудите.

-Белите рози-повтори тя.

-Да Тами,белите рози.

-А защо не си посадила ?

Баба й зарея поглед в далечината и опипа с поглед далечните слънчогледови нивя.Подуши въздуха и потърси мириса им.Нямаше ги.От години ги нямаше.

-Не знам!-скри истината и този път.

Преди 35 години на един площад,с просълзени очи и самотна прегръдка баба й стоеше притихнала ,стиснала букет от бели рози.Беше по време на войната.Очакваше дядото на Тами да се завърне...Останаха само тя,белите рози и самотата.

На сутринта още преди изгрев слънце Тами вече беше облякла рокличката си,нахлузила големите гумени ботуши и заровила ръце в рохкавата пръст.От време на време изохкваше.Бодеше я,но не спираше.След около час,доволна и изморена Тами събуди баба си със звънкия си гласец.

-Бабо,бабоо...ела да закусим в градината.Бързооо...ела!

Баба й познаваше този ентусиазъм,но не подозираше какво я очаква на полянката под огромния кестен.

Нахлузила халата си,боса и с чаша димящо кафе в ръка баба й се запъти към градината.

Откри Тами обляна в слънчева светлина,изкаляна и усмихната.

-Бабоооо...вече имаме най-красивите цветя.

Зад нея  срамежливо се подаваха зелените филизчета ,които с любов и старание беше засадила сутринта.

-Тами....-проплака баба й и я прегърна.

-Бели рози?!

-Да бабо,най-красивите бели рози!

Снимка:Internet