Среднощни баналности

Darn Cat

|Boredom yellow

Баналности.Битовизми.Злощастни хора.

Това ме заобикаля и не ми харесва.

Няма как да се направя, че не забелязвам какво се случва, случило се е, или предстои.Не съм била безразлична, а ми се иска да бъда.

По-добре ми е свита в ъгъла на собствената ми усмивка.Но се чувствам малка, когато усмивката ми е тъжна.Никога не съм си позволявала да бъде такава.Или я има и грее, или я няма и не е тъжна.Научих се обаче на тъжни усмивки.И все пак истински.Емоцията е такава,  когаот е искрена  и се води от душата.

Разбира се, че дрънкам клишета.Но нима целият ни живот не е едно голямо клише?!

Не.Не е.

Опитвам се, съм и искам да бъда различна.Но пак си оставам не безразлична.Виждаща.Чуваща.Знаеща и можеща.

Не ми харесва да се спъвам в чуждите недоразумения и да кихам постоянно от двусмилени подмятания.Но и не мога да направя нищо, за да бъде всичко според моя свят.Има хора, и хора.А дори и няма хора.Трудно е да определя в какъв свят съм попаднала, но все още успявам да различа своя.

И знаете ли , чувствам се като онези градински гномчета, които рано или късно се оказват без глава.

В един момент пъча гърди и показвам броня, а в следващия момент ми е все едно и си говоря с тревата.

Няма как да разберете какво точно пиша, искам да напиша или да споделя.

Писането само по себе си е егоистична изповед.

И е хубаво.Толкова хубаво.

Лека нощ!