29.4.10

Среднощна муза

Мързелът е голямо нещо ше' знаете!Но си има и своите позитивни страни.Една от тях е импровизацията!
След дълъг работен ден и ужасно главоболие най-сетне огладнях (преди около час).Веднага си представих как е повече от абсурдно да се надигна от любимото диванче и да готвя.Но пък съм гладна.След като си наложих да закусвам,обядвам и вечерям се замислих ,че въобще не ми се иска да си нарушавам толкова трудно постигнатия ритъм.Замислих се...закусих с кроасан,обядвах Пиле питака в "Кактус"...ееее,как няма да вечерям!Лежа си ,гледам подутия едностранно госин Слафи и мисля какво да си спретна,да е бързо,лесно и вкусно.Ммм...това си е наистина сериозен въпрос ,особено когато стомахът ми вече конкурира Бетовен...гладна съм.И обичам зелен боб!Тук си представете как повдигам вежди,премигвам и муцунката ми е тип емотиконка с крушка (идея).Разходих се мислено из хладилника и взех решение.Зелен боб с нещо,резултатът да е бърз (задължително),лек (заради часа) и вкусен (непоправим чревоугодник съм,тИле ).Рядко готвя безвкусни неща,но този път се изумих от вкусовите си рецептори...то бива "миш-маш" ,но съставките,които ще опиша по-долу изумиха дори и моята гурме-фантазия.Забравих да спомена,че уж неумишлено подклаждах къркоренето на стомаха си с кулинарна телевизия и Жак Пепен (ейй тоя човек ,може да накара и анорексик да прояде всичко)!
Та...порцията е за един човек в случая.Получи се странна салата,на която като че ли й отива някакво индийско име или тотално абсурдно (тук намигвам на колежката по куфня Идиотова,примлясвам и се ухилвам на Фифка) .Чак ми иде да се извиня на професионалистите като Илианка,Дими и Йоли за този нетипичен микс от продукти,но пък момичета препоръчвам тази салата,защото се оказа ужасно вкусна.
Няма да тирадствам повече,преминавам към същността,а именно рецептата за моята салата "Среднощна муза".



Необходими продукти:
Зелен боб ( от консерва или бурканче,скътано в шкафа със зимнината) 200 гр. (или 4 с.л)
Майонеза 1с.л
Горчица (на вкус,аз сложих 1 ч.л) 
Луканков колбас
Сирене
Маслинка
Олио
Оцет
Сол
Лимон
зеленчукова подправка (аз използвах Пикантина)
Чубрица
Начин на приготвяне :
От мама знам,че е хубаво салатата да се прави в дълбок съд ,за да е лесно разбъркването.При поднасяне,изборът на съд е според желанието и наличностите :)
Та,използвах купичка,за да смеся всичко това,описано по-горе.
Смесването е в последователност:
Зеленият боб ,олио,оцет,сол,пикантината,чубрица(тук разбърквате);майонеза,горчица,луканков колбас,сирене (пак разбъркваме ,този път по-добре).Завършваме с малко лимонов сок,маслинка за финес :P
Тази салатка (както се вижда и от снимките,за чието качество се извинявам-тъмно ми беше) си върви чудесно с филия пшеничен хляб с масло и чубрица :)
Да ви е вкусно.Аз си хапнах добре и заситих доволно чревоугодническите си вкусови рецептори :)
Хубава Ви вечер :)

20.4.10

Цветно заради дъжда

Времето е толкова тежко,че ми иде да се отпусна на клавиатурата и да се отнеса в огромен,мечешки,зимен сън...с юрган!Студено е ,мрачно е ,антипролетно.Нооо,това не може да развали настроението ми :) Тази седмица ми се пада да е усмихната и много позитивна,но в крайна сметка кой както си го направи.
Обожавам цветята.Любимите ми са бели рози и лалета!Красота.А по принцип не обичам бялото като цвят.Някак ми е прозрачно и бледо що се отнася до дрехи,аксесорари и прочие.Но цветята,белите->някак по-изискани са в бяло.

Легенда за лалето
"Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълга време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие."
За всичко си имало легенди,приказки и поверия.Потърсих и за розите (белите),но не открих.Но се натъкнах на това:
Легенда за розата
"Според дреногръцкия епос Афродита, след като разбрала, че Адонис, нейният любим по време на лов умрял от страшна рана, тръгнала да търси тялото му. Острите камъни и бодли се забивали в краката й. От нейните капки кръв върху земята израснали великолепни рози. В древноиндийската легенда се съобщава, че богинята на красотата Лакшми се е родила от пъпката на алената роза."
Източник:Internet

Моята бяла легенда


Тами растеше сред онази градина от диви цветя,която баба й отказваше да изостави.Луташе се из бръшляните и търсеше загубили се джуджета в пазвите на старите дънери.Усмихваше се на синчеца и галеше лалетата.Оглеждаше се за пеперуди и когато усетеше цветния им воал около себе си ,започваше да размята ръчички в полет заедно с тях.Ходеше в градината всеки ден,облечена в една и съща рокличка-онази,която баба й беше ушила за нея от цветни платове и огромно копче на коремчето.Пристъпваше бавно и гледаше да не изцапа белите си сандалки.Усмихваше се и се сливаше с гардениите,орхидеите и напъпилите хризантеми.Обичаше тревата и често изучаваше микроскопичния живот из нея.
Баба й често й разказваше странни истории за говорещи зюмбюли и летящи теменуги.Тами се усмихваше и хукваше да гони глухарчетата поели по следите на вятъра.
Един ден ,когато Тами беше вече на 13 баба й я попита:
-Миличка ,знаеш ли че в нашата градина липсват най-красивите цветя ?
-Не ,бабо...кои са те? А и как така най-красивите?Няма по-красиви цветя от момините сълзи в ъгъла до кладенчето,от синчеца по ръба на фонтана,от орхидеите под навеса и храстите около градината.-усмихнато и замечтано й отговори Тами
-Белите рози.
Тами сбърчи челце,огледа се и потърси с очи пеперудите.
-Белите рози-повтори тя.
-Да Тами,белите рози.
-А защо не си посадила ?
Баба й зарея поглед в далечината и опипа с поглед далечните слънчогледови нивя.Подуши въздуха и потърси мириса им.Нямаше ги.От години ги нямаше.
-Не знам!-скри истината и този път.
Преди 35 години на един площад,с просълзени очи и самотна прегръдка баба й стоеше притихнала ,стиснала букет от бели рози.Беше по време на войната.Очакваше дядото на Тами да се завърне...Останаха само тя,белите рози и самотата.
На сутринта още преди изгрев слънце Тами вече беше облякла рокличката си,нахлузила големите гумени ботуши и заровила ръце в рохкавата пръст.От време на време изохкваше.Бодеше я,но не спираше.След около час,доволна и изморена Тами събуди баба си със звънкия си гласец.
-Бабо,бабоо...ела да закусим в градината.Бързооо...ела!
Баба й познаваше този ентусиазъм,но не подозираше какво я очаква на полянката под огромния кестен.
Нахлузила халата си,боса и с чаша димящо кафе в ръка баба й се запъти към градината.
Откри Тами обляна в слънчева светлина,изкаляна и усмихната.
-Бабоооо...вече имаме най-красивите цветя.
Зад нея  срамежливо се подаваха зелените филизчета ,които с любов и старание беше засадила сутринта.
-Тами....-проплака баба й и я прегърна.
-Бели рози?!
-Да бабо,най-красивите бели рози!


Снимка:Internet


16.4.10

Да поиграем

Щафетки!Харесвам ги :) Става ми весело и приятно :)
Илианка от Щъркелово гнездо уважи мен и Шматкология с наградка -> блог-игра.Извинявам се,че реагирам с леко закъснение,но....

Е ,да поиграем :)

"Правилата на играта:

1. Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива;

2. Да изброя 5 неща, които не знаете за мене;

3. Да наградя 5 блога;

4. Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата"


Десет са ми малко.А и по принцип не обичам цифрите и ограниченията,но ще се съобразя :)
Усмивката му.Целувката му.Семействата ни.Приятелите ми/ни.Цветята.Нези.Балоните.Събуждането му.Животът ни.
Първа точка-отметната :P
Ооо,само 5!?Добре,че не са 10 ;)Не съм особено сигурна дали се знаят или не,но ще напиша това,което искам.
Псувам.Плача.Имам татус.Имах обеца на носа.Не обичам лятото/но морето да/
Втори коридор-преминат!
Трета точка ми харесва :)
Награждавам с усмивка и тази блог-занимавка следните блогове:







Щафетка->complete :)

Много се израдвах на наградата,която ми връчава DsDiva от Самодивска омая .Благодаря :)


И нека дъждът не помрачава настроението ви,напротив да бъде подправка към нощта ;)