С чаша кафе ...

17:06 ч.

Приключих със задачките у дома.Изхабих един бойлер с топла вода и се чувствам отново жива.Зъбоболът е по-търпим.

Заслужавам да си изпия кафето.Хубаво,ароматно,топло-в любимата ,жълта чаша.Запалих цигара и потърсих компания на кафето.Обичам да пия кафе и да чета.Намерих хубав разказ,малко розов (тоест лигаво-любовен),но поради авторската защита се отказах да дам линк.Присетих се,че някога пишех кратки разказчета -миниатюрни дори.Търсех точно определен.За едно кралство,за тъмнината и светлината,за една "сляпа" светулка.Знам къде е.Станах,смъкнах кашона и намерих опърпаната тетрадка,където събирам творенията си.Прочетох го.Сега го споделям с вас.Приятно четиво и много подходящо с глътка топло,следобедно кафе.

101/2005 г.

Две Кралства-Един Крал

Слънчеви лъчи порят девствените облаци,покварени събуждат се младите листа.Отровена капе сутрешната роса.Вятърът окован е във величествена клетка,без изход.Малките твари треперят под ударите на деня.От другия край е Нощта!

Облаци,птици,листенца и човешки сърца са обединени в едно-всички те дишат спокойно под воала на съня.В ъгъла на нощното царство две бедни души разговарят.Не се виждат очи ,не се усещат тела,не туптят и сърца-чуват се само гласове.

-Казват ,че е страшно да се събудиш в страната на Слънцето.Там има светлина.Светлина,която те заслепява,стопява силите ти ,сковава в блестящ лед сърцето ти.Прониква в теб и ти се събуждаш...започва денят...и няма спасение...той краде с пълни шепи от теб,изсмуква живеца ти ,завладява всяко тъмно ъгълче вътре в теб...изтръгва от теб съня...тихичко ти нашепва:”Ти никога повече няма да заспиш!Забрави за съня-него вече го няма!’-толкова ме е страх...

-Чух ,че някъде там ,в страната на светлината,се родило дете-заченато от греха на Ноща и Деня ,захранено със светлина и растящо в топлите прегръдки на Ноща.Дълго време ,точно в полунощ,Денят и Нощта се събирали ,за да вземат решение как да скрият греха си от света,как да го унищожат...Отрочето било положено под закрилата на една сляпа светулка.Светлина и мрак в едно.Детето растяло с бързината на вятъра,поемало от живота с пълни шепи и...сънувало без да заспива.Казват ,че това Дете ще ни спаси...!

-Светлината в тъмния ъгъл...коя е тя?!-крещяла Нощта на сенките и дълбините си-изгасете я!

-Аз съм ,сляпата светулка,Ваше Величество.Вие ме създадохте,нима не помните?

-Защо нарушаваш мрака бедно създание?

-Нося послание за Вас-от Детето.

-Изгасете я!Убийте светлината в нея!-раздираше себе си Нощта.

-Какъв е смисълът от това Господарке?Аз не я виждам.

Тогава в черното небе се разнесоха златисти лъчи,облаците потръпнаха ,прободени от парещи вълни ,листенцета се клатушкаха в нежна прегръдка,черната роза пророни чиста капка роса,бедните души в онзи тъмен ъгъл потънаха в дълбок сън.

-Но я усещаш вътре в себе си!-каза Детето.

Светла вечер желая на всички. :)