Паяжина

Всяко първо нещо е ново,непознато и те гледа опулено кат' онези черни точки по тавана (мухите).Опитваш се да впиеш взор в очите или опаковаката и да намериш нещо за себе си.Все така става.Човек търси и намира или намира без да търси.Кръговратът е един и същ и след като си минал на бързи обороти пропускаш някоя малка подробност,която след време ти катурва превозното средство и дерайлираш.

Казват,че първото впечатление е много важно.Споря.Всеки първи момент ,всеки първи поглед е спаружен,срамежлив и сгърчен като добре изсъхнала стафида.Какво му е важното?Всеки в първите си стъпки/моменти/представяне е натъпкан със стремежи и желания да блесне ,чак да предизвика зарево с поведение,стойки и чалъми или пък върхово чувство за хумор.Всеки е мазен,добричък ,напомпан с добри и прочувствени намерения и бъка от лъчезарност.Тук някъде на завоя от изкуствена трева ми иде да повърна.

Всеки в тези си интерпетации на собственото,породени от вътрешни вопли за перфекционизъм -забравя да бъде себе си.А какво по-перфектно от това питам аз?!

Колкото и да ми се иска да повярвам,че това първо,кичозно и попмпозно ,лъщящо дори -първо впечатление е толкова важно (за не знам кого) -не мога.Предпочитам табелки с факти,отколкото размити обяснения,чиито крайни мисли се пръкват след време,когато си загубил гумата или пък са ти написали "Идиот" на челото с неизтриваемо мастило.Жигосалите са те още от онзи първи момент,но това ти става ясно след време.И колкото и да ти е неприятно да те правят на будала -ти си такъв именно заради вярата в клишетата.Проверката обаче е добре премерена стъпка,която не е нужно да е първа ,за да ти е в полза.

Разписах се за впечатлението,защото понякога грешим с първото,второто и чакаме положителен резултат от третото,но си остава едно и също.Нашето си.Независимо дали е първично,импулсно или каквото и да е.Стигнах до извода,че един човек или ти понася,или не.Всичко останало е заблуда.Не може да наложиш на себе си да изтърпиш представление,което не ти е по вкуса и което би ти струвало прекалено скъпо.Сменяш сцената и актьорите и гледаш с удоволствие или пък участваш с екзалтирана (макар и леко глуповата) усмивка.И какво от това?!Нали ти е харесало.Та така и с хората.Не е важно какво ще видиш в първите моменти,а какво ще запомниш от тях.И ако е нищо,продължи напред.Ако има нещичко,което те кара да си спомниш за този човек отново-значи си нацелил сродна душа.Опарих се веднъж ,като не послушах интуицията си или пък тя беше в ням период (не искам да си спомням) ,но тази грешка няма как да я повторя.

Всичко написано е опит да навия сама си себе си да не съм толкова подозрителна и недоверчива към хората.Или по-точно да разбера дали е необходимо,мисля да.Това ми идва като противоречие в настоящия момент,но е истина.По-добре подозрителна ,отколкото титулована за потенциален идиот.Считам за нормално,дори задължително, човек да подбира обркръжението си много осторожно ,защото после си е после и някога ,никога не се връща.А и паяжината на приятелството се разпъва бавно ,тактично,с умисъл и с бъдеще.Цяло изкуство е.

Слушайте,чувайте и запомняйте какво ви шепне онова вътрешно гласче.Това вече е важно!