По-лесно е да се нацупя,да изглеждам ужасно и да си личи,че нещо измъчва вътрешния ми свят.
По-лесно е да намокря бузи и да вкуся солеността на проблема.
По-лесно е да измрънкам на приятел какви грижи ми тровят деня.
По-лесно е да се обърна към близки за помощ.
По-лесно е да вярвам,че всичко щее наред,дори и да бездействам.
По-лесно е да щракна с пръст и да предам тягостното настроение на някой уличен стълб.
По-лесно е да изпсувам и да се опитам да изхвърля негатива,като вече джвакана дъвка,на която и е изчезнала сладостта.
Да,ама не.Не обичам да ми е лесно ,дори ми е неприятно.Всичко получено на тепсия не ми е приятно,дори е нежелано.Изглежда ми като студена порция от онова,което въобще не обичам да дегустирам.И да, има смисъл в това да се справиш с какъвто и да е проблем.Едно,че ти се закача поредната обеца на ухото,друго че няма да има същата,защото проблемите си приличат ,но никога не се повтарят.Тази ще ми е зелена с рубин –защото не харесвам комбинацията от зелено и червено.И за да не се наложи пак да се окича с нея,ще съзерцавам предишната и ще наказвам нехаресването си със стремеж към синьо и жълто.Сега се замислих какъв ли цвят има тъгата?Не знам.Но едва ли е безцветна.
Не ми е тъжно,мъчно или прочие.Тежко ми е.Усещам всичките си проблеми ,проблемчета и негативчета да ми тежат като дебело,родопско одеало.Зима е и ще си стои още малко,а на пролет ще го изтупам и ще го гледам пренебрежително всеки път като добавям по нещо тежко и зимно в онзи шкаф.Шкафът не опита.Да бе има и такъв.При други може и да е кошче,чекмедже...дааа..може и голям сандък с вериги.Обаче мен не ме е срам ,че си имам проблеми,които ме тормозят и ме открояват като нормален човек и затова си имам шкаф с опит.Отворено приложение.Ще трупам!
Но и този път ще посрещана проблема с усмивка.И това ще мине....
Успешен ден си пожелавам ,че и на вас :)
7 коментара:
Тъгата е черна и лепкава.
Това с одеялото ми хареса..а дали се променя по размери? и дали може да се разплита лека полека от единия край?
Дано утрешният ден е наистина успешен :)
Добре дошла renima :)
Чия тъга е такава-все едно ми описа разтопен асфалт :)
Е,нали трябва да завива различни размери-логично да ;) Разплитаното е най-лесно и най-угодно човеку :)
И този е успешен,зависи кой как гледа на него :) И за мен е,но в друга посока :)
Благодаря за коментара,жалко че не си оставаил/а линк ...
Чудесен пост /както винаги/, всички имаме проблеми, но не всеки единствено и само се оплаква.
Въпреки проблемите и намръщеното време, усмихна деня ми.
Изтупай го добре напролет /одеалото де/! И дано пролетта за теб дойде по-скоро. А дотогава усмихвай се напук :)))
Иде ми да дойда и да разчекна това одеало...
Усмихни ми се. Е, не така де. Иначе, както преди:))
А, така, точно така!:)) Ай ся дай един кис:)) Мерси:)
По-добре ли е?:)Я сега дай и един поздрав ескимоски. Ихааа:))Така вече наистина е много по-добре:)
Цунки:)
Сигурно одеалото ти е едно от най- пъстрите, познавайки те като мисли и емоция, пък дори и от такава материя. Радвам се, че си се научила така изкусно да плетеш и знам, че няма да го оставиш лесно:))
А тъгата... всеки я обрисува в своят си цвят- за мен тя е мъгливо лилава и понякога необходима;)
Усмихни се Муцоранке! Родопското одеало тежи, но в същото време и топли ... да - топли с опита си, с уроците, които ни оставя ...а шкафа ...понякога си го представям като дрешника на Кари Брадшоу ...и лавиците с обувки ... разноцветни, всеки чифт със собствена история ... така е и с нашите проблеми и грешки - но пък сме хора и те са си наши ... Цалувам те сега по нослето!
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)