{написаното}

*не помня кога го започнах, но го дописах днес във влака*

Да пишеш не е никак лесно.
То говоренето вече е висша форма на пилотаж....
Писането като блогуване да се счита, макар че има доста читави писания из социалните мрежи.
Не държа на перфектност в писането или педантичност в изказа, но да ме задържи като читател поне след второто изречение е някак наложително.
Аз чета ( по-скоро препрочитам) себе си.Не метафорично, а буквално.Често ми се случва да не помня как и защо е  написан даден текст , някъде през времето...
Два или три разказа не мога да обесня как са написани , а да навържа повода / спомена - въобще.
Защо пиша за писането ли ?!Защото все някой, някога и някъде ще го прочете.
Чета какви ли не писания и понякога не обръщам внимание на минималната нескопосаност на изказа, защото съдържанието ме е грабнало.
Разбира се, че съм критична към постове  обяви , статии, които така се набиват и то не заради видимо набързо напечатване или недоглеждане.
Българският бидейки роден ....да се научите да пишете грамотно за мен е задължително.Не е нужна университетска димплома, за да се изразиш правилно, нали?!
Дори, че аз съм филолог о/у сагата ме мъчи редовно🤷‍♀️
Много се ядосвам в случаи, когато първо ми идва думата на английски и след това на български, или изобщо да не мога да се сетя ...срамота.Но признавам, случва се доста често напоследък...
Та, за писането идеше реч.
То е за четене!Дори и сам да си го препрочиташ, пак е за четене.Четенето води до натрупване на знание, развиване на онези 3% и пълнота.
Та такива размисли си пиша 😃