So sad...

Винаги когато искаш и имаш нужда от нещо си пожелаваш то да се появи.Така градим мечтите си.Независимо от утопично клатещите се основи-те са си наши и ние ги доизграждаме във всеки един момент от съществуването си.Още повече ,че винаги сме смятали ,че мечтите ни са съкровени ,лични и неприкосновени.Свиваме си ги в някой скрин на душата си и ги отваряме,само когато искаме да се порадваме на собствената си фантазия и изобретателност.Крием си ги и поставяме бариери ,шото хорските очи да не покварят така чистите ни помисли.Понякога изглупяваме в стремежа си да бъдем достатъчно реалисти,че да стъпчем мечтите си.Нима човек не действа именно спрямо тях ?Нима стимулът ни за живот не е да превърнем мечтите си в реалност?!Според мен на 100%.Но в това блудно,пошло и окастрено откъм емоции време е доста трудно да опазим собствената си фантазия.Предпазваме се да не роботизираме и съзнанието си ,защото тогава онзи волен полет към съвършенството ше се превърне в поточна линия на съществуването.Страхуваме се да не спрем да открехваме плахо онзи скрин,който ни дава желаната искрена усмивка и спокойствието в главите ни.Но никой не може да бъде сигурен в собствената си глава и помислите й.Идват времена,когато си казваме,че мечтите са мечти ,за да си останат такива и се поддаваме на всеобщата бездушност и окованост в сивата клишираност на деня.Защо?!Да мечтаеш е толкова извисено,красиво,сладко за душата.Но ние човеците забравяме емоционалната храна и се материализираме във всички аспекти.Оставаме празни машини с чаркули обвити в кожа и пулсиращи вени.Силата на приказките и на усмихнатите детски очи също я няма.Минала е под нечия механична стъпка и се е залепила за студената земя –метрафора за безличието на хората.Усмивките ни са изтъркани или облепени с морални етикети.Опитваме се да съсздадем маскировка и да скрием и себе си и малкото останала жива плът под завесите на собствения си театър.Превръщаме се в лакеи на съвремието и шутове на кралят материализъм.
Бездушевни сме!Това е стряскащо!
Аз няма да спра да мечтая!Безплатно е –шега ,но и огромна истина в този капитулирал откъм чакри на душата свят.Ще гоня мечтите си и ще викам по целия свят ,че мечтите ни не са цели да бъдем хора,а огледало на това,което сме!

®all rights reserved