Оранжевка и пазаруването

През един оранжев съботен ден без никакви нюанси на каквито и да било други цветове,ден с много слънце,без пчели и търтеи и ден без тъмнина ,нашата мила дама Оранжевка решила да предприеме драстични мерки относно гардероба си и излезнала на пазар.
Оранжевка много обичала новите предизвикателства и с умиление мислела за многобройните си бъдещи покупки и шопинг завоевания.Била усмихната,доволна от оранжевия нюанс на хоризонта и отсъствието на жуженето.Бе забравила и за боцкащите стремежи в съзнанието си.Чувставаше прилив на нови сили и това допълнително увеличаваше желанието й да бърза към новата си цел.Предишният ден претегляла идеите си относно новите одежди ,рисувала цветови комбинации,изчислявала степента на впечатлението ,което би предизвикала и шушукането от другите обитатели на Цветния свят.Почуствала се като кралица и в крайна сметка била убедена ,че новото я зове.В ранният следобед усетила малко ,клатещо се колебание в облаците ,на уж безоблачното си мислене и се спряла,за да го заличи.Колебанието й се усмихвало от гардероба с очите на една многоцветна ,пролетна рокля с висящ на нея етикет.Оранжевка взела роклята и я изхвърлила-колебанието изчезнало и на негово място се настанила забравата .Оранжевка спокойно забравила,че вече е пазарувала и е пропуснала да се полюбува на новата си рокля миналата пролет.
”Та нали сега е нова пролет”-казала си тя и подминала с усмивка кошчето за боклук и забравянето.
Насъбрала достатъчно увереност,средства и идеи,Оранжевка прекрачила прага на заветното си убежище и треснала вратата с шум,който не направил такова впечатление на съседите,колкото самото й излизане.Тя тръгнала гордо по калдъръмчето на двора,докоснала собствения си облак,за да придобие нейните нюанси,тропнала по камъните и те се превърнала в гладка и гостоприемна пътечка.Пътеката към новото.Дамата на оранжевия орден отворила вратата ,чиито панти изкскърцали леко от напъна на силната ръка и отдъхнали доволни след затварянето от другата страна.Лалетата и момините сълзи в лехата се усмихнали едно на друго и зачакали господарката им да се отдалечи.Едно славейче я следвало от клон на клон и чуруликало безспирно.Оранжевка не успяла да притъпи усещането за външно дразнение у сетивата си и спряла на тротоара загледана в птичето.
-Ти пък откъде се взе?-заговорила му „нежно „тя
Савейчето се огледало на всички страни,пернало с крилца и я погледнало с навлажнения си поглед.Опитало се да изчурулика досегашната песен,но от човчицата му излезнал само гърлен и приглушен звук.
-Ти май се уплаши?!-продължила да му говори тя
Птичето се отърсило ,разперило криле и закръжало около главата й.Не пеело ,а стрелкало човчицата си в ръцете й.
-Ха-ха,ама ти си ми гладничко?!-усмихвало му се тя и очите й се въртяли в орбитите си като топче в ролетка.
Славейчето не разбирало какво става и защо оранжвета дама не продължава по пътя си,който то предвестявало.Горкото създание наистина било изплашено и не можело да прикрие туптящото си сърчице в музиката от чуруликането.
-Ще се върна за теб и ще тя нахраня!?-но сега имам по-важна работа.
Оранжевка продъжила да върви надолу по тротоара ,размятайки огнените си коси и смеейки се на глас,оповестявайки на света присъствието си.
Славейчето продължило да я следва ,но внимавало да не го забележи.Изчуруликало нещо и във въздуха се усетил звук от крила,жужене,премигване-звуците на природата.
Дамата не разбрала защо това проклето птиче я следвало,но всички дворове притихнали и тя установила тишината на деня.
-Хм,защо ли е толкова тихо?Та нали е Сряда-пазарен ден?!Сигурно всички вече са излезли на пазар ,а аз съм закъсняла!
Усетила напрежение ,дамата забързала крачка и подтичвала устремена към пазарната зона.
След минути видяла шатрите,усетила миризмата,шума и тропота на тълпата.Усмихнала се доволно,погледнала часовника си и се насочила към първия магазин.Видяла на витрината прекрасна жълта шапка с оранжева панделка и решила ,че трябва да си я купи на всяка цена.Погледнала през входа и не видяла никой вътре.Обърнала се отново да се полюбува на красивата шапка и решението й било непоколебимо.За секунда осъзнала,че някой може да я изпревари.Побързала да влезе в магазина.Отвътре й се усмихнала приветлива продавачка с кофа и парцал в ръка.Оранжевка била малко озадачена от гледката.Понечила да прекрачи прага и да се сдобие с шапката.Но какво било само учудването й когато дочула от вътрешността на магазина тих и спокоен глас да й казва:
-Извинете Госпожо-затворено е.Хигиенен ден!Заповядайте утре!-все още усмихнато й казала продавачката
-Ама...но..утре е Неделя!-изумена промълвила Оранжевка
-О,да!-плеснала се по челото продавачката-Ами тогава заповядайте в Понеделник!
-Не може ли просто да си закупя шапката от витрината ,няма да Ви отнеме много време?-запитала Оранжевка и устремила святкащия си поглед към момичето
-Боя се,че е невъзможно.Както ви казах вече-затворено е!
Оранжевка отново погледнала към шапката,после пак към продавачката и се обърнала в намерението да си тръгне.Но гневът нарастнал в съзнанието й ,не й позволил да загуби битката и тя се обърнала и казала с тих и леден тон :
-Да си бяхте сложили табела,че е затворено!
Доволна от постъпката си,Оранжевка вдигнала брадичка високо,изправила гръб и непоколебимо тръгнала по алеята с магазини.Шапката от витрината потънала в яростта й и бързо била изгонена от ума й.
На следващата витрина Оранжевка била заслепена от прекрасни и много изящни оранжеви обеци с жълти висулки.Огледала се за тебелката Отворено/Затворено и със завидно задоволство забелязала,че на входната врата се поклаща надпис „Отворено”.Притичала през входа и задъхано избоботила на продавачката:
-Добър ден.Бих искала да купя оранжевите обеци с жълтите висулки от витрината-казала ухилено тя в лицето на леко стреснатата продавачка
-Съжалявам Госпожо,те не се продават.Част от интериора са.
Оранжевка не успяла да възприеме чутото и забила тъп поглед в лицето на момичето.След секунда вече усещала яростната вълна ,напираща в дълбините на иначе спокойната й натура.Опитала се да овладее ситуацията ,но поривът бил толкова силен,че не успяла да произведе друго освен гъргорещ звук,наподобяващ глухо съскане.Извърнала почервенялото си лице към витрината и отново към момичето в опит да потуши бурята на оранжевата си и жлъчна сила.Отново безуспешно.Съскането се увеличило и Оранжевка неочаквано за продавачката,изкрещяла:
-Ама как така не се продава?!Вие чувате ли се какво говорите?Искам тези обеци и няма да мръдна оттук ,докато не ги получа!
Продавачката изумена от поведението на дамата се огледала в магазина и с тих ужас осъзнала,че е пълен с клиенти,всички притихнали наблюдаващи случващото се.Някои мълчели и се подхилвали,а други цъкали в недоумение.Решена да не се поддава на видимо ядосаната клиентка,продавачката обяснила със спокоен тон казаното и преди.Орнжевка се превърнала в червена топка с ужасяващ поглед и продължавала да крещи.В един момент осъзнала,че всички я гледат и тишината пробила всяко кътче от съзнанието й.Обърнала се и събрала в себе си всички недоволни и учудени погледи.Погълнала ги като топка оранжев сладолед и избълвала глазурата на изпълнението си:
-Вие пък к’во зяпате!?-изсъскала тя срещу насъбралата се публика.
Никой не помръднал от мястото си,само продавачката пристъпвала от крак,на крак в очакване на най-лошото.С пресъхнало гърло успяла да изрече няколко успокоителни фрази насочени към Оранжевка,но тя не й обърнала никакво внимание.Изпухтяла,тропнала с крак и се извъртяла в посока на изхода.Хората се прилепили към рафтовете в стремежа си да й направят място и да не усетят негативните вълни изригващи от цялото й същество.Оранжевка преминала с високо вдигната глава през тълпата ,чувайки зад гърба си стоновете на чуждото възмущение и миг преди да прекрачи изхода извърнала глава и креснала с треперещ глас:
-Ще се оплача на управителя Ви,за некоректното Ви отношение към клиентите!Ужасен магазин,повече няма да стъпна тук!
И напуснала тепиха!
Въздишки и стонове на спокойствие разцепили въздуха зад гърба й.Позабравеното жужене се завърнало в съзнанието си и тя тръснала ядосано глава,за да се оттърве от пипалата на паниката галещи всеки нейн нерв.Усмихнала се ,макар и на сила и се устремила в пътя си напред.Оглеждала с неприкрит неприязън минувачите с пълни пазарски торби и поглеждала с дълбока непримиримост своята празна чанта.Продължила надолу.За радост на идеята и стремежа й за пазаруване чула викачи откъм долната страна на пазара,които подканвали минаващите покрай тях хора да си купят цветя.Затичала се по алеята и стигнала до цветарския магазин.
-Колко много цветя!-ахнала искрено тя.
-Заповядайте Госпожо!-обърнал се към нея един от викачите със звънкия си глас.
Оранжевка забравила за неприятните случки от преди малко направо се втурнала в цветарския магазин и се заоглеждала за любимите си цветя.Те били толкова много,че тя не спирала на ахка и да им се любува.Видяла прекрасни жълти лалета и решила да си купи цяла кошничка.Продавачката усмихнато й подала кошничката и Оранжевка засияла след като ги поела с месестите си ръце.
-Ах,каква красота!-изчуруликала доволно дамата.
Излезнала от магазина,толкова усмихната,грееща и заситена,че забравила какво друго иска да си купи и поела по пътя обратно.Минала покрай магазина с обеците и хвърлила един поглед крадешком.Радостта й от лалетата,които се поклащали в кошничката изчезнала,усмивката й замръзнала,очите й блеснали в ужас-обеците ги нямаше.Остана загледана във витрината и си помисли,че най-сетне са постъпили както трябва и са ги махнали,след като не се продават.Устните й се разплули в удовлетворена и леко иронична усмивка и тя тръгнала.Но още на първата стъпка се спряла,замалко да залитне.Заковала се на място,когато видяла съседката й от червената къща да излиза от магазина с обеците на ушите си.Оранжевка незнаела дали да вярва на очите си.Не можела да се помръдне.Усещала само тъпа болка в главата си,непотушима ярост и ужасна топлина в слепоочията си.Цялото й тяло пулсирало от гнева,който нахлул в нея.За миг дамата решила ,че й се е привидяло.Премигнала,погледнала отново и пак видяла как обеците блестят на ушите на съседката от червената къща.
-Ах,тази мръсница!-процедила през зъби нашата героиня и хукнала по алеяата нагоре.Порфучала покрай витрината с шапката.Задъхана от неимоверните усилия да овладее паническия ужас ,тя поспряла да си почине и седнала на една пейка.Едва дишала и малките глътки въздух парели дробовете й.Успокоена от малката почивка ,тя се изправила и поела отново по пътя си.След минута отново чула познатото чуруликане.Било славейчето.Това е накара да се усмихне с половин уста.Погледна към клончето ,на което бе притаило дъх птичето и му помаха.Птичката се изплаши и изхвърча в небето над главата й.Продъжила по пътя си надиплена с успокояващата мисъл за гостоприемността на оранжевия си дом.
Виждайки познатите очертания,дворчето,алеята с цветята и оранжевите стени на дома си-Оранжевка си отдъхнала.Заличила спомените си от кошмарното пазаруване и запристъпвала по калдаръмчето между лехите с лалета и момини сълзи.Тъкмо отключвала входната врата,когато чула зад гърба си неприятен за ушите й кикот.Извърнала глава в страни и видяла съседката от синята къща да се гърчи в непристоен ,според Оранжевка,кикот в компанията на дамата от червената къща.Оранжевка премрежила поглед,за да види по-добре случващото се под носа й.Понечила да им направи забележка,но думите заседнали в гърлото й.Цялото й същество за затресло от идващата ярост.Тялото й се стегнало,очите й напъвали да излетят от орбитите си,в главата й се блъскали възмущение,ужас,клокочеща пяна от безмълвен гняв-дамата от синята къща носела на главата си жълтата шапка с оранжевата панделка!Двете дами я удостоили с бърз поглед и леко кимване за поздрав.Оранжевка извърнала главата си толкова бързо ,че едва не се ударила във входната врата.С бързи движения и треперещи ръце се опитвала да напъха ключа в ключалката и да усети приветливостта на дома си.Отново чуруликане.
-Проклета птица!-прецедила през зъби и вдигнала ръка ,за да пропъди славейчето.
Ококорила очи, когато видяла от човката на славейчето да виси жъл цвят на лале.Мигновено погледнала кошничката в лявата си ръка и с ужас установила,че е празна.Обърнала се и видяла по тротоара разпръснатите жълти лалета.Нейните лалета.Жълтите лалета,които изгряха в съзнанието й и предизвикаха дъгата на спокойствието.Оарнжевка усетила празнота в себе си.Не и бяха останали сили да се бори докрай.Бутна вратата с крак ,хвърли кошничката и чантата си на пода и се запъти към кухнята.Седна на стола ,тапициран в оранжево на жълти кръгове,пое пулсиращата си глава в ръце и зарида.Плака като малко дете-но замалко.Вдигна поглед ,отново разтърси рамене,тръсна глава ,за да прочисти мислите си и неочаквано се усмихна.
След седмица съседите на Оранжевка вървяха по алеята на пазара и си шушукаха.Дамите от синята и червената къща вървяха ръка за ръка и се кикотеха.Чуваше се глъч,музика и непресторен смут.Дамата от синята къща кокетно се наведе към ухото на спътничката си и й нашепна:
-Виж ,Червенке-новият магазин на ъгъла.Оранжевка го откри за има няма 4 дена.Съседката от зелената къща имала покана за откриването и Вип карта за пазаруване.И аз получих покана,но реших да не ходя.
Дамата от червената къща се изкикотии с грееща усмивка каза:
-Да и аз чух това-онова.Получих и покана,но дори не я отворих.А дамата от Лилавата къща ми каза,че вътре се продавало всичко на много ниски цени и винаги имало промоции.
-Да,да и аз така чух,но все пак не ми се струва толкова интересно.А и продавачката е самата Оранжевка.
-Така ли?!-възкликнала дамата от червената къща.
-Да,самата тя!-натъртила Синята дама
-Е,тогава ние нямаме работа там,а и едва ли някой от Цветния свят ще прояви интерес.