Не те питам ?!

Не ми е по характера да се бутам навсякъде и като видя подобни отклонения от нормалното се издразвам.Даже много се дразня.След това започвам да се чудя на подобни изрази на присъствие.Излизам с извода за пред самата себе си,че ако не желая да виждам,чувам,комуникирам-всичко що е с Не спрямо някоя особа-те точно това означава.Не понасям някой да си бута мнението пред мен и да очаква да "запаля мотора" и да изригна в някакви безсмилени,тирадични излияние,които видиш ли биха показали слабостта ми.Та..провокаторите мили читатели са такива.Ти не ги питаш ,те се бутат.Де си тръгнала ма/бе?!Плюенето срещу вятъра /че да не кажа другия глагол/ си е чиста проба вентилация на пъченето.Кому потребно пък ще е ?!Незнам.Мене ми не требе.

Та не желая да познавам такива хора,тц!

Втори извод : не питаш,ама ти отговарят.Това сега търсене на внимание ли е?Че 'що?

Такива емоционални инсинуации и умствени побутвания не са ми в кръвта.Отказвам да приема,че трябва да се набуташ някъде си ,за да те видят.

Пример:

Отиваш да си пазаруваш и виждаш,че съседката която не понасяш е на сергията с доматите,откъдето трябва и ти да си напазаруваш.Е к'во виждаш я нали ?!Да,но тя като че ли не се вижда сама и започва едни такива наслагвани от комплексарщината й действия на пъчене и изтъкване.Що ма?!Буташ се сред доматите за да покажеш меката си натура или семките ти пречат?!Е,пак ще я видиш.Няма начин.Но си чакаш реда,въртиш очи че и цъкаш с език на разиграващата се пред очите ти сценка и просто искаш да си купиш домати.

-Колко струва кило домати?

-Не те питам!?

Уточнение: просто си размишлявам :P