Минавайки...

И какво като изкопираш походката ми ,усмивката,завоя,погледа,света,стремежите?!И още хиляди неща?!Цялата ,дори?!

И какво от това,че се опитваш да си като мен ?Къде да се обидя?

Не можеш да бъдеш като мен.Аз съм само една-яд те е нали?

Но недей,аз пак ще съм си аз,а ти няма да си онова прекрасно нещо,което познавах,помнех и обличах с очи.Защо ли?! Ти си (по)мисли,аз зная отговора.

И не спирай да ме имитираш ,следите от индигото са някак приветливи ,стърчащи по ръбчетата на оглозганата ти „личност”.
Да се подигравам ли?-Не!

Взорът ,виждането,гледането –някак захласващо е,повторно е,неспиращо.

Омагьосваш ли ме в синьо?-Не.Само обичам този цвят ,не и теб.Цветът е едно ,петната от него са друго.Не ме плашат,но са остатъчни.Не обичам огризки,запази си ги.

Червилото ли?!-Не,гланц.Хубав е,усещам вкуса му-пъпеш ,за разлика от теб,оставям ти само блясъка в края на долната устна.

Малко ли?!-Не,размерът няма значение.Важно е да напълниш кръгозора си до толкова,че да няма място за твоя,само моя си е.

Хубава ли?!-Не,пред теб съм Аз-бъркаш ме с нечия друга сянка или случайно залепил се силует.

Другите ли?!-Не знам,ти събираш погледите,аз дори не ги броя.

Тъмно ли ?!-Не,няма да ме видиш ,когато е тъмно.

Ти си просто едно Огледало!