Кофеинов глад

Странно.Допи ми се еспресо с каймак и две лъжички захар.

Не знам дали е показателно , но начинът на консумиране на кафе през годините определено показва някакъв вид градация/развитие на живота и навиците ни.

Не си спомням как и кога пропих кафе.Беше в гимназията , когато си брояхме стотинките за дълго кафе в ‘Марчела’-та.Беше в онези високи , дебели , керамични чаши и опредено нямаше каймак.Пиехме по няколко , та да седим по-дълго време в кафенето.

У дома си правех кафе на джазве.Беше никакво /нямам спомен от удолствие-вкусово/.Но си спомняма доста ‘електрически’ преживявания с бързоварчето.Кафето не го пропусках никога като съставка, но водата – да.Е, случва се.

После пиех кафе от машина,води се еспресо , но всъщност е блудкава течност с изкуствено постигнат каймак , който спада при разбъркването.А и вкусът му беше наполовина добър , заради пластмасовата чашка.

Нес кафе пропих в Букурещ , по време на служебни командировки.Нямаше време за джезвета , кани и прочие.Бързо , лесно и вкусно . И така много години.Отказах турското кафе съвсем , еспресо рядко вкусвах.

Около 10 години пиех чисто кафе , без захар, без сметана- почти студено.Не обичам топло кафе.

Скоро ми се наложи да намаля „дозите” кофеин , или да ги подсладя.Избрах втория вариант.Сега пия 3 в 1 (не ми харесва) , пия го и топло.

Каква промяна само.Безгрижното училищно кафене, забързаният живот в офиса,здравето,все по-дългият работен ден,пътуванията ,натоварването.Кафето минава през всичките ни периоди и си остава там.

Но днес ми се пие силна лаваца , с две лъжички захар и с каймак.В средна чашка с чаша вода и лимон.

Хм , дали и пиенето на кафе не е един безкраен кръговрат?!