Стъкмистика [утопия... might be ]

Като малка си мислех , че може би съществува магьосник със чучулеста , черна шапка и крива , но лъскава пръчица , който раздава знанието.Ей така завърта пръчицата си , пръска звездички или някаквии други лъщящи предметчетата , прави пътечка и изпраща знания по математика на някой друг.Сигурно става така.Не знам , мен ме подмина.

Сега съм голяма и образът на магьосника се превърна в роботизирана машинка с кодове, чипове [безжична връзка ] и може би антенки.Издава пиукащи звуци и по цели дни препрограмира главите ни.Не ми звучи толкова нерално.Поне не толкова, колкото действието на бляскавия прах от онази вълшебна пръчица.

И все пак трябва да има сила или силов обект , който да настройва лъча на знанието и да го разпределя.Да?!

Защо си задавам този въпрос ли?

Не разбирам от числа.Изпитвах ужас от часовете по математика и особено от словесните задачи [онази за пощальона ще я помня цял живот ].Може и да е смешно , но не знам цялата таблица за умножение.Да не говорим за някакви сложни сметки и прочие.Въпреки това борява с числа и огромни суми пари , без да греша фатално.Използвам логиката.

Обожавам литературата, езика , писането , четенето , размислите и всичко свързано със словесното изкуство и самото изкуство.Математиката определено не я приемам като част от изкуството с всичките й придворни дами – физика, химия и астрономия , че дори и биологията.

Не харесвам или по-скоро не разбирам точните науки , но умея да боравя с методите им : логика, анализ и прочие.

Мимето [примерно] е толкова неземно запозната с математиката , че изпадам в туш от прехласване по способностите й .Гледам тъпо и неразбиращо и се чудя защо моят мозък не ги приема тези числа така добре и по този гладък и някак вдъхновяващ начин.Тя чертае, смята , преписва прилежно уравненията на отделни редове и изписва всяко число с някакво уважение , дори почит – все действия , които на мен не са ми ясни.

И така : има хора , които разбират от точните науки и другите [като мен] , които не само че не ги разбират, но и се страхуват от тях.Има и хора , които без да са „ книжни червеи” почитат словото, разтягат локуми без проблем и речта им е гладка , почти с еднаква скорост като мисълта.Едните могат да се научат да боравят с числата , както и другите със словото.Но онези словесните герои звучат някак металическо , когато говорят за цифри или се опитват да кажат нещо само с едно точно , ясно и кратко изречение.Не им отива.Както няма да отива и на точните науки да бъдат представени като преразказ с елементи на разсъждение.

Е кой казвате ги решава тези неща?Ти тук при числата , а ти марш при романите.Това разпределение гради характери.Математиците са дисциплинирани , а горките поети [примерно] ходят с прилепена табелка „хаймани”.Едните са нобелови лауреати , а другите цял живот тракат по пишещата машина гонейки евентуален Пулицър.

И всичко това заради едните гени и онзи , който ни ги инжектира.

Далеч съм от мисълта да тръгна да разгадавам началото на света или въпросите на генетиката.

Не.

Аз съм почти сигурна ,че някъде ни произвеждат на конвейер с различни характеристики.И етикети си имаме , само дето ми се струва , че тук на Земята изпадат дефектните бройки.Да, доста утопично , но съм склонна да вярвам , че има нещо там горе , което е живо и ни се смее.

Е, аз няма да се науча да смятам по-прецизно и да боравя със сложни цифрови изрази ,ама и оня отгоре няма да спре да ми се смее.

Поредният кръговрат или моята стъкмистика [утопия ...might be] ;)

Снимка:Internet